Шенгенски рикошети

граница

Инцидентът край град Средец, при който след рикошет беше застрелян афганистански бежанец, сложи началото на разгорещен дебат имат ли право граничните ни служители да употребяват оръжие при задържане на нарушители на границата. Във философско-екзестенциален план отговор на този въпрос донякъде дава българският филм "Съдилището", носител на две награди от фестивала "Златна роза" във Варна през 2014 година. Който го е гледал, е наясно с иронията в сюжета му. Според нея преди 1989 г. граничарите стреляха по бягащите към Турция на път за свободния Запад, а сега гърмят по бежанците, напиращи от Турция към същия този Запад.

И едно време, и сега защитниците на човешките права от бленуваната от бегълците Европа зоват за хуманност, за зачитане на правата и опазване на живота на нещастниците, напиращи към свободния и богат западен свят. Едно време бяхме външна граница на соцлагера, сега сме външна граница на Европейския съюз. И до 1989-а, и след това ние продължаваме да я пазим като външна. С малката разлика, че до сгромолясването на соца ние бяхме толкова вътрешни в Източния блок, та чак до изнемогване. А сега като че ли сме по-външни в ЕС в сравнение с останалите ни партньори от общността. И очевидно също изнемогваме.

Малката разлика се нарича Шенген. Но въпреки нея ние действаме така, сякаш сме част от свободното пространство. Въпросът е заслужаваме ли да продължаваме да живеем в този абсурд, съществуващ по волята на партньорите ни от ЕС?

Граничният полицай Вълкан Хамбарлиев, чийто рикоширал куршум уцели един от 55-мата афганистанци, нарушили българската граница, обаче живее в още по-голям абсурд. Действията му са обект на разследване, по случая е образувано досъдебно производство и ако хората от Върховния комисариат по бежанците към ООН продължат с воплите си, че убийството на беглеца от Афганистан е престъпление, нашият граничар като нищо може да стигне и до съд. Говорителят на Върховния комисариат на бежанците към ООН Борис Чеширков вече заяви, че комисариатът е дълбоко шокиран от инцидента край Средец. "Осъждаме това, че се е стигнало до смърт на човек от Афганистан, търсещ закрила, и че това се е случило, докато той се е опитвал да стигне до безопасността на България и да упражни своето универсално човешко право да потърси убежище. Призоваваме България разследването да бъде незабавно, задълбочено, прозрачно и независимо", каза той пред националното радио. А от Хелзинкския комитет в прав текст обявиха, че употребата на оръжие в случая е незаконна, а задържаните лица, включително и пострадалият, не са застрашавали ничий живот или здраве към момента на произвеждането на смъртоносния изстрел.

Становището на правозащитниците оставя впечатление, че те сякаш са били там, та затова са толкова категорични. Защо обаче не се запитат какво е попречило на бегълците да преминат най-законно през най-близкото ГКПП, вместо да се движат на малки групи по 50-има и да пресичат нощем границата по чукарите – за шок и ужас на патрулиращите по тройки гранични полицаи…

Ако в Хелзинкския комитет не знаят – българските гранични пунктове не са затворени и не връщат хора. Оттам минават и онези пътища, за които неотдавна говорителят Чеширков изплака: ако няма пътища към Европа, в своето отчаяние хората в бедствено положение ще продължават да търсят каналджии, рече той. Говорителят на ВКБООН обаче пропусна да коментира какво пречи на бегълците и защо избягват да преминават през ГКПП-тата по южната граница? И направо там да се регистрират като бежанци? Без да плащат на каналджии…

Разследването на прокуратурата ни досега откри, че в телефоните на заловените мигранти липсват кадри на насилие, заснети от бегълците. Оказа се, че всички са се представили за афганистанци, но не са потвърдили това с обичайните документи за самоличност, които се показват на всяка граница. С разнищването на самоличността им и със случилото се се заеха девет следователи и двама прокурори от Окръжната прокуратура в Бургас. ДАНС също се заинтересува от инцидента и това, че всички мигранти са без документи, на видима възраст 20-30 години, и всички – от спортен тип.

Докато разследването продължава, се появиха и петиции в защита на граничния ни полицай Вълкан Хамбарлиев, апели за възстановяване на кльоновете, насищане на границата с жива сила, за изграждането на сериозна ограда. Случаят отприщи съмненията, че границата ни се охранява надеждно. Тези съмнения се подхранват от факта, че групата от 54-има афганистанци е засечена на 40 км във вътрешността на страната.

Привържениците на БСП веднага наскачаха и обявиха инцидента за резултат от срив на интегрираната система за видеонаблюдение на границата с Турция. Тиражирани бяха твърдения на говорителя на червените Атанас Мерджанов, който обяви, че камерите и сензорите били изключени заради неплатени сметки на "Гранична полиция" към електроснабдяването. Генераторите не можели да осигурят нормално функциониране на апаратурата и по тази причина групата афганистанци е успяла да навлезе цели 40 км навътре в територията ни, преди да се натъкне на патрул. Версията на БСП е, че работещи термовизионни камери би трябвало да засекат групата най-много на 5 км от границата, на турска територия.

Твърденията на опозицията по случая бяха подкрепени и от бившия шеф на "Гранична полиция" ген. Валери Григоров, който беше начело на службата пет години – до 2005-а, когато подаде оставка пред вътрешния министър от БСП Румен Петков. В телевизионно интервю Григоров потвърди, че системата за наблюдение на границата през последната година и половина на няколко пъти е била изключвана заради неплатени сметки за ток. Генералът опроверга и думите на главния секретар на МВР Георги Костов, че гранична полиция е имала информация за групата от интегрираната система за видеонаблюдение. Според него системата работи до границата, а чужденците вече са били влезли в страната и са били доста далеч от зоната на видеонаблюдение. Ако имаше предварителна информация, гранична полиция щеше да е по-добре подготвена и щеше да изпрати не патрул от трима души, а мобилна група, обясни Григоров. Заключението му е, че има пропуски в охраната на държавната граница. До голяма степен те се дължат и на преструктурирането на "Гранична полиция" от служба в главна дирекция. През 2006 г. в нея са били ангажирани над 9000 служители, а след преструктурирането в момента там има 6000 души. Няма ресурс да се осъществява адекватна охрана на границата, смята бившият граничар №1 от кабинета на Симеон Сакскобургготски.

Твърде е възможно енергото да дърпа от време на време шалтера на "Гранична полиция" заради неплатени сметки. При мизерията, в която се намира МВР, това е напълно възможно, макар че от министерството мълчат по въпроса. И по-добре да мълчат, защото разберат ли за това партньорите ни от ЕС, спукана ни е работата за шенгенското членство. Тогава клетвите на вицепремиера Меглена Кунева, че въпросът за приемането ни в свободната зона трябва да е кауза за всички ни, увисват във въздуха. В началото на седмицата тя заяви, че никой няма да ни поднесе Шенген на тепсия, необходима е непрекъсната борба за тази кауза. Страната ни трябва да получи ясна пътна карта с дати кога точно може да очаква поетапното отпадане на границите. В момента сме в ситуация, която повече не може да се толерира, каза още тя.

Кунева драматично обяви, че българските гранични полицаи не можели да проверяват дали лицата, които влизат в страната ни, са били издирвани и за какво. Причина за това е именно липсата на достъп до Шенгенските информационни системи (ШИС). Това поставя на риск сигурността както на България, така и на целия ЕС, тръшна се тя. Вицпремиерката обаче малко бърка: страната ни е включена в тези системи чрез ШИС и ШИС-2 и те функционират и у нас от 2013 година.

Една малка грешка обаче е простима, тъй като Шенген наистина е наша кауза и в името на постигането й дори и драматизмът помага. Слуховете за шалтера на енергото обаче силно биха разколебали европейските ни партньори, които иначе са почитатели на драмата. Окаже ли се истина, тогава никой не може да ни спаси – нито Шекспир, нито вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова, нито колежката й Меглена Кунева.

Още по-малко "ЧЕЗ -България" – в братска Чехия, която членува в Шенген, много добре знаят, че дружбата е дружба, но еленергията е с пари.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Очаквате ли цените на имотите да се повишат още след влизането ни в еврозоната?

Подкаст