ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Талибани, Таласъми, Червеи, накратко – МВР

Нашумялото при управлението на кабинета "Орешарски" дело "Червей" не предложи данни за подслушване на протестиращи. Но пък се изля изобилна информация за горещата връзка на МВР с престъпността и със задкулисието. Това стана ясно още в началото на процеса по едноименната оперативна разработка. От обвиняемите – ексдиректора на дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов и бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева, през методите за източване на информация в полза на знакови субекти до съмнителните намеси на ДАНС – всичко говори за извратеното състояние на системата за сигурност. Янева е обвинена за издадените от нея четири немотивирани разрешения за  прилагане на пълен пакет специални разузнавателни средства – включително и по отношение на информационната система "Централен полицейски регистър". Обвинението срещу Тодор Костадинов пък е за продължавано документно престъпление във връзка с изготвените искания.

Съдебната фаза на делото започна в СГС със спор между прокуратурата и съда дали то да се гледа при закрити врата. За това настоя държавното обвинение с аргумента за опазване на държавната тайна, тъй като в папките имало секретни материали. Логично е да ги има, макар че от това, което е известно досега, резултати от прилагането на СРС-тата липсват. А това е повече от странно, тъй като възниква въпросът какво е правено по даденото и трикратно продължено от Янева разрешение, докато срокът е набъбнал до 300 дни?!  

Съдията Иван Коев отказа да "затвори" процеса, но някои от мотивите му прозвучаха странно и оставиха усещането за преднамерен пиар. Коев се позова на нуждата от осигуряване на равнопоставеност на страните и от гарантиране на правото на обществото да бъде информирано чрез медиите "как точно функционират механизмите на правосъдието". Посочена беше и ролята на публичността в процеса за доверието в съдебната система и за спазването на фундаменталните човешки права, както и конституционната й уредба. Съдията не беше обаче толкова убедителен в твърдението си, че съдът не може да бъде обвързан и поставян в зависимост от други органи, ударили грифа "Секретно" или "Поверително" върху определени материали.

На практика Иван Коев отказа да се съобрази с разпоредбите и на Закона за защита на класифицираната информация и с тези в Наказателнопроцесуалния кодекс, посветени на държавната тайна. Уредбата й обаче е толкова разтеглива, а кирливите ризи на властта – толкова много, че всяка публичност се приема поначало с адмирации. Вероятно след като поотшуми този първоначален ефект отделни заседания по делото ще се провеждат и при закрити врата. Коев добави, че това е възможно, но само когато са приобщени секретни материали. И понеже прокуратурата точно това твърди, Коев привежда и друг аргумент за публичност – информацията по делото не би била секретна, ако вече е била оповестявана публично. Кой обаче да знае каква част от тази информация е стигнала до медиите? А проблемите с достъпа до засекретени данни са всъщност други – безконтролното им и несанкционирано засекретяване от различни държавни органи, липсата на законова процедура за неговото обжалване и масовите откази на съда да изисква прилагането им по конкретни дела.

С оглед кръга на подсъдимите е ясно, че ходът на делото ще е повече към оправдаване. Но не защото разработката "Червей" е водена неоснователно, а защото ключови лица от службите изобщо не бяха разследвани. Като например  бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветлин Йовчев, главният му секретар Светлозар Лазаров и ексшефът на ДАНС Владимир Писанчев. На топа на устата остана само Тодор Костадинов, който, разбира се, е правил, каквото му наредят и е докладвал, където трябва.

Пред съда отстраненият след скандала бивш началник на сектор "Оперативен анализ" във "Вътрешна сигурност" на МВР Янко Цанков разказа, че през  септември 2013 г. бил извикан от Костадинов, който му дал три документа – анонимен сигнал от служители в дирекция "Комуникационни информационни системи" (КИС), че техни колеги трият данни срещу заплащане; справка от варненската полиция, в която се описвал механизъм за заличаване на криминална регистрация; анонимни сведения срещу служител на вече закритото звено за подслушване в МВР – СДОТО, който поддържа нерегламентирани контакти. Все данни, които трябва да бъдат оперативно проучени.

Костадинов разпоредил на Цанков да открие оперативното дело "Червей" и да подготви искане за използване на СРС и когато било готово, го подписал. Целта била да се проследи кой влиза, кой тегли и манипулира данни от системата "Централен полицейски регистър". Веднага след завеждането на разработката и даването на разрешението за СРС-тата обаче тя била прехвърлена в ДАНС. Първоначално Цанков не схванал смисъла на трансфера и попитал шефа си защо оттам не изпращат справки за резултатите. Костадинов обаче му казал, че ще има грижата за това, давайки му да разбере, че друг ще води оперативното дело.

Очевидно в случая МВР е ползвано институционално като прислужник на ДАНС. След известно време Костадинов наредил на Цанков да предаде разработката на негов колега – Иван Драгоманов, който очевидно избягвал да задава неудобни въпроси на шефа си. После нещата продължили по същия начин – Драгоманов започнал да изготвя исканията за продължаване на срока, а Костадинов му нареждал и давал указания какво да прави. Двамата му подчинени  искали от съда разрешения за СРС, но изобщо нямали контакт със службата СДОТО в ДАНС, която ги прилагала. Всичко координирал Костадинов, а унизителното положение, в което били поставени хората му, било подчертано от привилегиите за ДАНС.

По нареждане на Костадинов бил осигурен достъп на няколко техни агенти до заключваща се отвътре стая в централната сграда на МВР, в която имало компютър, свързан с интернет, и "точки, по които можеше да се свърже друг компютър с мрежата за пренос на данни на МВР". Агентите носели със себе си голям тъмносин сак, чието съдържание останало неизвестно за колегите им от вътрешното ведомство. Но сакът оставал на съхранение в кабинета на Костадинов. Той задържал и трите сигнала, въз основа на които е образувана разработката "Червей", така че по тях да не бъде правено нищо.

От показанията на бившите шефове на полицейските дирекции в Бургас и Шумен – Милен Димитров и Валентин Александров, пък стана ясно, че Цветлин Йовчев е наясно с подмяната и на свой ред толерира тези действия на ДАНС. Той наредил на Димитров и Александров по телефона да осигурят "секретен достъп" до сървърните помещения в дирекциите си на служители на "Вътрешна сигурност", които Костадинов щял да им прати. После обаче въпросните служители започнали да идват все по тъмно, карали местните служители и полицейски шефове да ги чакат по бензиностанции и в краен случай се легитимирали като агенти на ДАНС. А всеки опит за изясняване на дейността им бил наказван.

Така станало с Милен Димитров, след като началникът на сектор "Координация и информационно-аналитична дейност" (КИАД) в бургаската дирекция Николай Иванов му докладвал, че посещенията на агентите съвпадали с технически проблеми, водещи до невъзможност за работа в електронната система. Димитров повдигнал въпроса пред Костадинов, споделяйки съмненията си, че става нещо незаконно, и дори заявил в прав текст, че отказва повече да им съдейства без наличие на писмена заповед. А Костадинов го уверил, че всичко е законно и министърът е в течение, нареждайки отново да приеме агентите без писмена заповед. И когато Димитров отказал, бил уволнен със заповед на Йовчев, демонстративно залепена на главния вход на областната дирекция. Това съвпаднало с тиражирана в няколко бургаски сайта информация, че е покровителствал мащабна контрабанда на дизел и газьол от Молдова и че поддържал контакти с оперативно интересни лица. Подобна съдба имал и колегата му, който оглавявал дирекцията в Шумен Валентин Александров. Той е освободен от служебния вътрешен министър Йордан Бакалов "без никакви мотиви".

По време на първите свидетелски разпити по делото "Червей" стана ясно и какви хора са ползвали нерегламентирано информационната система на МВР. Една такава справка е направил Тодор Костадинов. Неин обект бил един от основните акционери в групата "Химимпорт" – Иво Каменов Георгиев, чрез ЕГН-то му, като е използван акаунтът на системен администратор от Шумен. В дирекция  "Вътрешна сигурност" на МВР пък постъпили данни, че неизвестен служител изнасял информация за проверки към Каменов, но разработка по случая не била открита. Бившият заместник на Костадинов – Димитър Коев, пък си спомни конкретно, че съгласно едно от донесенията Каменов "събира информация за предстоящи проверки, докато пътува от Варна към Велико Търново". 
 

 

Разработката "Червей" се оказа с предистория. Според адвоката на Тодор Костадинов – Людмил Рангелов, тя била предшествана от разработката "Талибани", погрешно огласена (или иронизирана?!) пред медиите от главния прокурор Сотир Цацаров като "Таласъми". В разгара на скандала Цацаров обясни, че служители от "Вътрешна сигурност" са следили свой колега, подслушвайки както неговия телефон, така и тези на негови роднини. Искането за подслушване е било преподписвано от съдия, чието име главният прокурор не спомена. Но и до ден днешен не е ясно какви са резултатите. Според адвокат Рангелов "Талибани" е майката, всичко тръгва от нея". Именно от тази разработка са отделени материалите по "Червей". Людмил Рангелов разшири обаче казаното от Цацаров с думите, че в операцията "Талибани" са подслушвани "близки на лица от високи нива в съдебната система и чрез тях са слушани и магистрати". Това вероятно също е ставало с разрешение на съдия, правейки името му още по-интересно. И проблемът не е дали то е на Владимира Янева, или на друг, а защо го крият толкова ревностно. А в крайна сметка кашата от истини, тайни и недомлъвки отклонява темата както от въпроса прикривала ли е разработката "Червей" политически шпионаж, така и от най-съществения – дали цялата база данни на МВР не е източена в полза на паралелните структури.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст