В романа "Златният телец" шефът на кантората "Херкулес" – Полихаев, разполагал с готов набор от резолюции върху гумени печати. И ако случайно счетоводителят Берлага поиска увеличение на заплатата си, върху заявлението му се плесва гумена резолюция: "В отговор на злобните инсинуации на счетоводителя Берлага, поискал увеличение на заплатата, ще отговорим с…" Останалото е по избор.
Днес министърът на финансите разговаря за пари с магистратите като един модерен Полихаев, но вместо с гумени печати ги замеря с неуморното: "За вас няма пари!" А те, завалиите, му отвръщат с отворени писма в интернет. С една дума, наблюдаваме чиста форма на публично-частна схватка за "пари, заплати и актуализации", разиграваща се на медийната арена.
Ясно е и друго: магистратите не искат чак толкова много – през 2016 г. ще им трябват само около 35 млн. лв. допълнително. Но националният спестовник Владислав Горанов не им дава и стотинка. И тук лъсва скандалът: за по-малко от една година министерстване трудовото възнаграждение на Горанов е било актуализирано най-малко три пъти от 7 ноември 2014 г. насам – датата, на която стана министър. Именно това не могат да "преглътнат" магистратите, защото "заплатата на министъра на финансите се определя по същите правила, както и на народните представители, председателя на Народното събрание, президента, съдиите в Конституционния съд, министрите, председателите на ВКС и на ВАС, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, както и на съдиите, прокурорите и следователите – на базата на средномесечните възнаграждения в обществения сектор или в бюджетната сфера според данните на НСИ", твърдят от Съюза на съдиите в България (ССБ). С една дума, за едни може, а за другите – гумен печат.
Проблемът на Горанов е банален – освен магистратите по-високи заплати искат и учителите, по навик и в МВР, както и чиновниците из различни агенции и служби. А парите на държавата не стигат – въпреки победните счетоводни отчети на фиска.
Затова управата прибягва до стар, изпитан трик – вика с пълно гърло "Уууууу" по всеки, който иска повече пари, но не е от нашите, а е от другите. Това се прави чрез "тактиката да противопоставят едни служители на други – например работещите в съда, прокуратурата и следствието на останалите работещи в бюджетната сфера", отбелязват в едно свое прозрение от ССБ.
Впрочем нека бъдем честни: магистратите имат достатъчно трески за дялане и мнозина от тях не заслужават дори сегашните си заплати. Това е общоизвестен факт.
Тук по-скоро става дума за принципа и за спазването на закона. Но е справедливо да се отбележи и друг факт. За последните три години единствено възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите не са актуализирани заради кризата. На този хал са и по-непривилегированите – образованието, здравеопазването, социалната закрила, дори в отбраната.
А една държава не може да функционира, ако е разделена на самостоятелни бюджетни парцели без парична адаптация. Иначе народът застава срещу финансовия министър, чиято заплата акуратно се актуализира на всеки три месеца, докато размахва гумения печат.
