Притиснати от финансови проблеми, университетите преследват "до дупка" всеки кандидат-студент, който може да осигури някой лев отгоре за отънелите им бюджети. Но медицинските вузове сякаш са от друга галактика. И докато останалите се борят с "чумата", те пируват, защото стават все по-привлекателни образователни дестинации за западняците. За това си има обективни причини. Качеството на нашето медицинско образование по нищо не отстъпва на това в Германия или Франция, но таксите за обучение са в пъти по-ниски. И чужденците предпочитат да дойдат за по две-три години у нас, да изкарат теорията, след което се прибират у дома да практикуват. С техните пари ректорите на медицинските университети не само успяват да се издържат, но и да инвестират в разширяването на учебното заведение.
Поредното доказателство за благосъстоянието на здравните ни вузове дойде преди около седмица от Варна, където бе официално открит нов факултет по фармация. Модерното здание бе издигнато и оборудвано само в рамките на една година, като в проекта бяха вложени 9.5 млн. лева. Интересното е, че едва 1.5 млн. лв. от средствата бяха отпуснати от държавата, а останалите, по думите на ректора проф.Красимир Иванов, са от собствени приходи. Това значи, че висшите училища могат да печелят, стига да предлагат качествен и конвертируем продукт.
Варненският ВУЗ явно си е направил добре сметката. От около 5000 студенти, докторанти и специализанти, които се обучават там, чужденците са 1200. Към 500 от тях са първокурсници. Университетът е един съвременен Вавилон, тъй като е приютил студенти от 44 държави. Най-много обаче са младежите от Европейския съюз, идващи предимно от богати държави като Германия, Великобритания и Испания. Тази година за едно място във Варна дори са се състезавали трима чужденци и се е наложило да се прави предварителна селекция. А като цяло випускниците са се удвоили само в рамките на три години.
Бум на "вносните" студенти отчита и столичният Медицински университет. Таксите за обучение по медицина, дентална медицина и фармация там са доста високи – по 8000 евро годишно. Но това не притеснява "новобранците" от Западна Европа, които са около 700. Най-много са италианците, германците и англичаните, които постепенно изместват доскоро актуалните турци и гърци. Според ректора проф. Ваньо Митев западняците придават друг облик на училището, тъй като са много мотивирани и свикнали да учат. Митев разкри, че Медицинският университет подготвя програма от лекции на френски език, с която да привлича възпитаници от страната на Виктор Юго. Най-предприемчиви по думите му са италианците, които дори си направили собствено общежитие, за да има къде да се настаняват младежите. "Взеха си един жилищен блок в центъра на столицата и буквално го "изкормиха", за да го пригодят за студенти. Ние не сме дали нито стотинка", отбеляза Митев. Софийският Медицински университет обаче също планира да построи луксозно общежитие за увеличаващите се чуждестранни гости.
От тази година се предлага и изнесено обучение по специалностите "медицинска сестра", "акушерка" и "рехабилитатор" в Петрич. Логично, първите студенти са от Гърция, тъй като градът е съвсем близо до границата с родината им. От филиала планират да разширят приема и с младежи от други държави, ако нещата потръгнат добре.
Плевенският медицински университет също се радва на особено внимание от страна на иноземците, като там учат над 300 чужденци от 28 държави. Най-много са англичаните, но доста внушителна е и групата от Индия – 70 души. Интересното е, че университетът има оторизирани представители за Европейския съюз, Бахрейн, Катар, Бангладеш, Кипър, Египет, Гърция, Индия, Иран, Ирак, Израел, Япония, Русия, ОАЕ, Шри Ланка, Турция и още десетина страни, които движат кандидатстудентските кампании на местно ниво. Това е новаторски бизнес модел, който явно дава добри резултати. Таксата за англоезично обучение там е 7000 евро.
Над 5000 студенти се обучават и в Пловдивския медицински университет, като немалка част от тях са чужденци. Най-голямата група е от Англия, но има и курсисти, дошли от далечни и екзотични дестинации като Япония, Австралия и Нова Зеландия. Част от тях са привлечени от лесния достъп до знания в тази сфера, други от възможността да практикуват. И дори да работят в нашите болници или да разкрият частни практики.
