ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Какво се крие зад интернет бизнеса

интернет

Сбъркана работа… Всеки път, когато оглавим някаква негативна класация, се вдига шум до небесата и всички повтарят колко сме зле. Наредим ли се сред страните за пример обаче, информацията се подминава, сякаш е нещо маловажно. Да вземем достъпа до интернет, по който сме се в челните места, и то не само в Европа, а в целия свят. Фактите са известни, но не се използват, да речем, за привличането на повече чуждестранни инвеститори. Защото определено не е без значение констатацията на компанията за облачни технологии Akamai, че в България има най-голям процент потребители, които сърфират в глобалната мрежа със скорост от над 4 Mbps. По този показател изпреварваме, макар и с малко, държави като Южна Корея, Швейцария и Дания. Друго изследване – на компанията Ookla, ни поставя на първо място по качеството на мрежата. Според анализаторите достъпът до нея у нас има R-Factor (комбинация от няколко критерия) 89.35 от максимален 94. На второ място се нарежда Румъния с 88.96, а на трето е Швейцария – 88.47. Средно за света R-Factor е 84.65. Според Ookla България освен това има и най-евтиния интернет със средна цена за един мегабит от около 50 цента.

Любопитно е също, че от технологична гледна точка на пазара на фиксиран достъп до интернет се наблюдава миграция – все повече нараства относителният дял на оптичните и коаксиалните мрежи за сметка на традиционните LAN и ADSL. Това неминуемо води и до повишаване на качеството на услугите. Според Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) 45.3% от потребителите ползват услуги със скорост над 30 Mbps, а над четири пъти от 2012-а насам се е увеличил броят на хората, ползващи супербърз достъп до мрежата – над 100 Mbps. От средата на миналата година започна търговското предлагане и на услуги за мобилен достъп до интернет чрез LTE технология. Предлаганите от оператора "Макс" абонаментни и предплатени планове за крайните потребители предоставят достъп със скорост до 75 Mbps, като включеният обем данни за трафик може да достигне до 300 GB на месец. 

В случая е важен  и въпросът как така сме станали толкова успешни в този бранш, след като другите ни куцат? Отговорът ясно разкрива ролята на държавата в насърчаването или задушаването на даден бизнес. Лицензионните режими за дейността на доставчиците на интернет бяха отменени преди повече от 15 години и в тази сфера се оформи жестока конкуренция. Десетки и дори стотици малки фирми се впуснаха в надпреварата за клиенти, като единственото средство за успех бяха по-високите скорости за достъп до световната мрежа и по-доброто обслужване. Вярно, от 2010-а насам един по един малките квартални доставчици бяха погълнати от по-големите, а те на свой ред бяха придобити от най-големите телекомуникационни компании, но броят на активните предприятия, предоставящи услуги за достъп до интернет на крайни абонати, остава внушителен – 640. А и  през последните две години има леко нарастване. Показателно е и че водещите 10 доставчици у нас (на база абонати) държат само 69.1% от сектора.

Трудно е да се каже колко точно пари въртят доставчиците на интернет. Приходите от самостоятелни услуги  нарастват с 2.2% и вече надвишават 372 млн. лева. Сериозно увеличение има и при постъпленията от пакети, включващи достъп до мрежата, които са достигнали 300 млн. лева. Необходимо е да се каже обаче, че в битката за клиенти повечето компании намалиха значително цените, така че сравненията с предишни години не са съвсем коректни и скромните ръстове на оборотите не отговарят на реалното увеличение на потреблението.

Разбира се, не всичко е розово. Основният ни проблем е нивото на проникване на интернет. Страната  все още е сред последните в ЕС по този показател. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията едва 44.9% от нашите домакинства са свързани със световната мрежа, като ръстът за последните години е по-скоро символичен. При населението пък нещата са още по-плачевни – там проникването достига едва 20.9 на сто. Единствено при мобилния достъп има сериозно раздвижване и след няколко поредни двуцифрени ръста вече 65.8% от българите сърфират именно по този начин. Също по информация на регулатора към края на 2014-а общият брой на абонатите на интернет услуги (фиксирани и мобилни) е бил 4 612 623 и се е повишил с 20.7 процента. Ползващите кабелни мрежи са 1.5 млн. (с 4.3% повече), а безжично се свързват 3.1 млн. (ръст от 31.2 на сто).

Точно слабото проникване на интернет сред населението обаче ни играе много лоша шега. Редица международни изследвания са установили, че наличието на добра инфраструктура за достъп до мрежата, в комбинация с използването й от възможно най-много хора, има значително позитивно въздействие върху икономическия растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт. Положително е и влиянието върху заетостта и производителността на труда. Ефектите са не само преки и с краткосрочен характер. Има и много непреки ползи от широкото проникване на интернет, водещи до структурни промени в икономиката, появата на нови продукти и т.н. Изследване на консултантската фирма Booz&Company показва, че държавите, в които повече хора разполагат с бърз достъп до мрежата, имат с 2% по-голям ръст на БВП. Съдейки по някои проучвания, 10% увеличение на степента на проникване на широколентовия достъп води до 0.9% – 1.5% ръст на БВП. А Европейската комисия е установила, че осигуряването на връзка с мрежата може да създаде повече от 2 милиона работни места в Европа и да доведе до увеличение на БВП на общността с най-малко 636 млрд. евро.

Без съмнение високоскоростният достъп до интернет играе ролята на мощен катализатор на икономическото развитие, само че нашите управници като че ли не искат да разберат това. Както казахме, сега България е сред водещите страни по бърз и свръхбърз широколентов достъп, но е сред последните по проникване и използване на онлайн услуги сред гражданите й. Очевидно е, че секторът се нуждае от сериозни инвестиции, и то не само частни, за да догони европейските равнища. В Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение се предвижда към 2020-а най-малко 50% от домакинствата и 80% от бизнеса да са абонирани за интернет със скорост, надвишаваща 100 Mb/s. Пресметнато е, че за целта ще са необходими около 288 млн. лв. – нищо пари на фона на огромните разходи, които прави държавата. Но поради явната незаинтересованост на властта хубавите иначе намерения може да останат още дълго само на хартия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст