Независимо, че резултатите за икономическия растеж са по-добри от прогнозираните в началото на година, ние все още не сме влезли в етапа на траен икономически растеж. Външната среда е неблагоприятна. Въпреки положителните сигнали на състоянието на европейската икономика не може да се определи като благоприятна среда. Допълнително отражение дават и проблемите в регионите около нас. Това заявява подуправителят на БНБ Димитъ Костов в интервю за в. "БАНКЕРЪ". Ето част от него:
Предстоящата оценка на активите оказва ли влияние за консервативното поведение на кредитните институции?
– Не мисля. Свръхликвидността в този й размер се дължи повече на макроикономически причини, отколкото на ефекти, свързани с предстоящата оценка на активите.
Докъде стигнаха процедурите за провеждането на тази оценка?
– Изготвихме класацията на кандидатите за консултант на БНБ на базата на техническите оферти. Надявам се, че на 10 ноември ще имаме сключен договор с фирмата, избрана за консултант. След това заедно с него ще започнем да изготвяме методологията за оценка на активите с цел да бъде готова до края на първата половина на декември. В нея ще има и правила, и процедури, по които пък банките ще избират фирмите, които ще им правят оценка на активите и на обезпеченията. Изборът на тези фирми трябва да приключи до февруари 2016-а, а едновременно с това да пристъпим и към процедурите за подготовката на информация за активите на банките – комплектуване и подаване на досиета и т. н. До средата на май трябва да бъдат направени всички оценки по банките, за да може до средата на месеца да бъде изготвен общият доклад за качеството на активите и на негова база – да бъдат подготвени стрестестовете. Те вече ще покажат как балансите на банките биха реагирали при определени промени в икономическата и бизнес средата.
БНБ ли ще определя параметрите на тези стрестестове?
– Параметрите за провеждането на стрестестовете се правят по вече утвърдени международни правила и процедури, които са стандартизирани и могат да се намерят на страницата на Европейския банков орган.
Все пак имате ли някаква, макар и много предварителна, прогноза дали тази оценка на активите ще покаже недостиг на капитал в нашите банки и какъв евентуално ще бъде този недостиг?
– Не. Това, което е известно предварително, е, че банковата система в България работи с много по-високи капиталови буфери, отколкото са минималните изисквания според международните правила. Ако те са 8-9% капиталова адекватност, при нас минимално изискуемата капиталова адекватност е 13.5%, а отчетите на банките ни показват, че те работят с много по-високи съотношения.
Не мога да се сдържа да не вметна, че и отчетите на КТБ, които БНБ публикуваше, показваха, че тя е в много добро състояние, пък какво се случи по-късно…
– Аз мисля, че все пак КТБ е изолиран случай.
От това, което бе коментирано, вече се разбра, че ако оценката на активите констатира капиталов недостиг на дадена банка, трябва да започне процес на преструктуриране?
– Такъв процес всъщност трябва да започне по всяко време, когато се констатира остър проблем за жизнеспособността на една банка, дори и да няма капиталов недостиг. По-важна е процедурата, която трябва да се следва при вземането на решение за преструктуриране. Тя включва и преценка дали то е осъществимо. Не живейте с мисълта, че всяка банка с проблеми задължително трябва да бъде спасена. В Закона ясно е записано кога и при какви условия може се случи това.
А има ли някаква принципна стратегия – какво се прави, ако оценката на активите покаже капиталов недостиг, откъде се намират средства за попълването му, какви мерки се предприемат?
– Част от заданието пред консултанта, който БНБ ще наеме за оценката на активите, е именно да съдейства при формулирането на този тип стратегии, като акцентът е върху пазарните решения. Не мисля, че е редно да импровизираме в тази посока и да развиваме хипотези.
Между другото разумно ли е да се създаде предварително банка болница, която да се занимава с поемането и управлението на най-лошата част от активите на кредитните институции?
– В закона за преструктуриране и възстановяване на банки е предвидена сходна институция.
Да, но там тя е описана като инструмент, който се създава за конкретен случай. След приключването му тя изчезва – защото банката болница или по-точно активите, които са вкарани в нея, се продават и тя бива закрита. А според Вас не е ли добре такава банка болница да бъде институционализирана и да съществува постоянно като отделно дружество?
– За мен не е по-добре. Защото не е здравословно. За да може една икономика да функционира като пазарна, е нужно целият режим по несъстоятелност да е оперативен – така, както едно юридическо лице се появява на пазара, когато той има потребност от него, така трябва и да изчезва от пазара, когато той вече не се нуждае от услугите му. Или когато лицето не може да се справи с предизвикателствата.
Само че, както се видя – когато една банка, особено когато е голяма, изчезне от пазара, след като е обявена в несъстоятелност, това води до доста на брой и големи по размер щети за много други сектори в икономиката. Всъщност нали точно затова бе изработен този Закон за преструктуриране и възстановяване на банките?
– В него пише нещо много важно. И то е, че преструктурирането е възможно само и единствено, когато е сигурно, че постига по-добър резултат от несъстоятелността за всички засегнати в тези процеси. Ако под преструктуриране разбираме, че някой ще плаща заради това други да са по-добре, това преструктуриране не е разрешено от закона. И това означава, че несъстоятелността също е вид преструктуриране. Това въобще не бива да се забравя.
А как ще се извършва преструктуриране, ако се стигне до него, при положение че в този фонд на практика няма пари, а във Фонда за гарантиране на влоговете те са много малко?
– Пак ще повторя, че ако преструктурирането е по-скъпо за някого от кредиторите, в това число и за някой от двата фонда, то не може да се извърши и се преминава към несъстоятелност. Ако за преструктурирането е необходима държавна намеса, там решението е на министъра на финансите. Той пък трябва да се съобрази с европейските правила. Във всички случаи финансирането на двата фонда се извършва от търговските банки, а когато не достига, има законови правила, по които става това – под формата на вземане на заеми, които след това, разбира се, ще бъдат върнати на кредиторите. Така че дори и в двата фонда в даден момент да няма пари, начините, по които при необходимост те ще бъдат набавени, са определени със закони.
