Ако има нещо, което не може да му се отрече на финансовия министър Владислав Горанов, е че той успя да стори невъзможното: с идеята си да определя магистратските заплати ежегодно със закона за бюджета, той обедини като никога преди цялата магистратска общност. И е на път да изкара цяла гилдия, барабар с тогите им, на улични протести.
Ако се съди по гнева, който кипи в интернет форумите за магистрати, държавата е на косъм от безпрецедентен бунт на съдии и прокурори срещу финансовия министър. Всъщност, до момента хората в тоги са излизали на протестен митинг само веднъж – през 2012 година, когато обсадиха Висшия съдебен съвет в защита на колежката си Мирослава Тодорова. Сега обаче зрелището обещава да бъде още по-внушително, защото този път в протеста ще се включат всички – поне така заявиха петте магистратски организации: Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите.
Какво всъщност предложи Горанов? В закона за бюджета или по-скоро с една от преходните и заключителни разпоредби в него, министърът поиска да бъде сменена философията, по която се определят най-ниските заплати в съдебната власт – тези на едва постъпилите магистрати. И вместо както досега те да се изчисляват като "удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт", да се определят в твърд размер, ежегодно, със закона за бюджета.
Истината е, че с предложената промяна сегашните магистратски заплати няма да се намалят. Но и няма никакви гаранции, че ще бъдат повишавани. Защото практически ще отпадне точно текстът в чл. 218 от Закона за съдебната власт, който "връзваше" съдебните заплати към тези на чиновниците и задължаваше държавата регулярно да осъвременява възнагражденията на магистратите. Задължение, което хазната, в лицето на вече двама поредни финансови министри, просто отказа да спази. В резултат заплатите на магистратите са практически "замразени" от 2012 година насам, за разлика от надниците на всички останали държавни храненици.
"Предложената промяна относно реда за определяне на минималните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите поставя магистратите в икономическа зависимост от ежегодно вземане на политическо решение на мнозинството в Народното събрание и грубо засяга независимостта на съдебната власт", написаха в безпрецедентното общо писмо до председателката на НС Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов петте магистратски организации. И определиха новия механизъм за определяне на заплатите в системата като "целенасочена" и "силова" политика и "проява на неуважение към съдиите, прокурорите и следователите".
"Изпълнителната власт посяга на независимостта на съдебната", скочи и ВСС, който свика извънредно заседание по темата в сряда (27 отомври). Според членовете предложението новата формула за определяне на съдийските заплати ще наруши международни стандарти за независимостта на съдебната власт, за което пък ще бъдат сезирани Венецианската комисия, Съвета на Европа, Европейската комисия и всички европейски професионални организации. Дори правосъдният министър Христо Иванов застана зад тезата, че заплатите на съдебната власт по някакъв начин не може да зависят от изпълнителната власт или мнозинството в Народното събрание.
До тук се стигна, след като ВСС взе решение все пак да увеличи възнагражденията в съдебната система с 12% от 1 ноември, като използва за това спестени средства от съдебния бюджет за тази година. За 2016 година обаче увеличените заплати на магистратите трябваше да бъдат покрити от държавата. А Горанов отказа да поеме такъв ангажимент. Нещо повече, в разразилия се в последния месец "епистоларен" двубой между министъра и съвета, Горанов почти в прав текст обяви, че ако ВСС не "преразгледа" идеята си за увеличение на заплатите, това може да рефлектира върху другите привилегии, предвидени за магистратите: 20-те им заплати при пенсиониране, пари за дрехи, и други. А че държавата може да "отмени" прословутия чл. 218 от ЗСВ, го беше казал отдавна.
Междувременно, докато във ВСС още се чудеха дали ще устискат за увеличението на заплатите от 1 ноември, беше представена и рамката на бюджета за 2016 година, от която стана ясно, че Горанов няма никакво намерение да увеличава парите за Темида и да покрива увеличените магистратски заплати. И че вместо поисканите от ВСС 542 милиона лева, в бюджета за догодина са заложени едва 473 млн. лева – толкова, колкото бяха и досега.
Ситуацията се е спекла до степен, в която може да бъде решена само по един начин, който вече е добре известен: след още няколко безплодни срещи и преговори с финансовия министър, накрая да дойде Бойко на бял кон и да въздаде справедливост. Ако не го направи обаче, на магистратите им остава само един ход: към улицата.
Дали там ще срещнат подкрепата на обществото обаче е повече от спорно. Не само заради шамарите от Европа, които цялата държава отнася покрай несгодите в съдебната власт, нито заради скандалите с "гнилите ябълки". Не дори и заради зле разбраната им "елитарност" и пълна индиферентност към проблемите във всички останали професионални общности, както и заради мълчанието им по повод много други решения и действия, които в не по-малка степен са засягали независимостта на съдебната власт. А защото бунтовете за заплати няма как да се котират добре в една държава на бедняци, в която правата, свободата и независимостта струват по-малко и от парче салам.
