Изхвърлени от работа банкови служители в Лондон опитват да изчистят имената си и евентуално да получат малко пари, ако не правосъдие и чрез системата на работническите трибунали. Там няма перуки, няма тоги, няма помпозност, нито изящни кралски маниери. Сред падналите ангели от лондонското Сити, потърсили помощ, са Пол Карлайър, влязъл в схватка с "Лойдс бенкинг груп", Милко Остендорф, който атакува "Барклейз", и Пери Стимпсън, кръстосал шпаги със "Ситигруп". И тримата от месеци и дори от години събират доказателства за неправомерни действия на бившите си шефове и изучават законите в очакване да се срещнат очи в очи с тях. Надеждите за разплата обаче могат да се окажат напразни, защото част от висшестоящите ръководители са уволнени заради слаби резултати, а други са отстранени покрай скандалите за пазарни манипулации, стрували на банките милиарди за извънсъдебни споразумения.
Макар че не водят прецизна статистика, трибуналите свидетелстват, че броят на бившите банкери, които се обръщат към тях, за да съдят бившите си фирми, непрекъснато расте. Независимо че в тези скромни квазисъдилища паричните залози са направо миниатюрни от гледна точка на стандартите на Сити, спечелилите тъжители си тръгват средно с 5 хил. паунда. В случая обаче не става дума за пари, а за чисто минало, защото всеки играч от бранша знае как една компрометирана биография слага край на кариерата във финансовото сърце на Лондон. Банките пък от своя страна настояват, че бившите им служители са отстранени от работа по уважителни причини.
Карлайър – бивш валутен търговец в "Лойдс бенкинг груп" – твърди, че бил уволнен, след като сигнализирал за неправомерни търговски сделки. Той вече се е сблъскал (на 16 септември) с представителен екип на бившия си работодател – половин дузина костюмирани адвокати и мениджъри. Битката е доста неравностойна, доколкото материята е прекалено сложна. Но при евентуален успех в трибунала случаят може да стигне и до върховния съд в Лондон, което би било и шанс да се търси обезщетение за неплатени премии. В "Лойдс" Карлайър е получавал 225 хил. паунда под формата на заплата и премии.
Английските трибунали са създадени през 1964-а, но и до днес са на светлинни години от кралските съдилища с техните мраморни подове и коридори с дървена облицовка на стените. В трибуналите автоматите за вода са празни, а пропуските за достъп не достигат. Потенциалните обезщетения за неправомерни уволнения също са повече от несигурни. Но пък и разходите за съдебните изслушвания са повече от скромни в сравнение с поне стоте хиляди щатски долара за аналогичен процес в съдебните зали във Великобритания и САЩ.
За да се явят пред трибуналите и да постигнат евентуален успех, повечето съкратени се подготвят поне година, твърди Наоми Кънингам – един от авторите на книгата "Искове в работническия трибунал: тактики и прецеденти", която много уволнени банкери наричат "библия". Според нея най-сложната част е да се изискат от банките разменените електронни писма, а най-голямото предизвикателство пред ищците е кръстосаният разпит. Защото това са лични истории, които всеки защитава страстно, и когато ответната страна наговори куп лъжи, човек може да изпусне нервите си.
