След всеки отминал избор всички политици са категорични в едно: че трябват спешни законодателни промени. Но този път надали има и един човек в държавата, който да не е съгласен с тях. Да, промени ни трябват, и то спешни. Защото май няма друг начин да бъдем предпазени… от политиците.
Въпросът обаче е какви да са тези промени. Защото по всичко изглежда, че те ще се ограничат до поредната поправка в конституцията, която спокойно може да бъде наречена "Анти-Волен". Само че ограничаването на депутатския имунитет няма да вдигне и на йота качеството на тези, които напират да ни управляват.
Вярно е, че поредицата от изцепки на Волен Сидеров в последните месеци не остави безучастен и един човек в държавата. А пълната безпомощност на полицията пред вездесъщия депутатски имунитет, която лъсна и при инцидента в НАТФИЗ, а и преди това пред клек-шопа на "Раковски", всъщност направи смешна цялата власт. Затова е и напълно разбираемо защо депутатите от ГЕРБ с такъв ентусиазъм се запретнаха да пишат поредните промени в конституцията, с които да ограничат имунитета на народните представители. В което няма лошо – депутатите нямат нужда чак от толкова силна защита срещу наказателно преследване и тя може да бъде ограничена до степента, в която е отредена за магистратите например. Въпреки че поради особеностите на нашенската демокрация ходът е същевременно и твърде спорен: съвсем не е невъзможно кандидатите за власт да бъдат "отстрелвани" с обвинения и арести в хода на кампанията, колкото да бъдат отстранени като конкуренти. А пък после на кого ще му пука, че ще се окажат невинни, след като изборите вече ще са минали?
Покрай силната поанта, с която Сидеров сложи точка на изборната кампания, обаче като че ли се позабрави същинският проблем на избирателите: на тях им пречи не имунитетът на вече избраните, а качествата на кандидатите за власт. Или по-скоро тяхната липса.
Вероятно малцина си дават сметка колко документи трябва да събере един гражданин и на колко условия трябва да отговаря, ако иска например да получи разрешение да носи пистолет. От него ще се иска диплома поне за завършено основно образование. Освен това той трябва да има чисто свидетелство за съдимост и да представи бележка, че срещу него не са образувани досъдебни производства, които да "висят". Освен това се иска документ, че няма задължения към държавата. Плюс тапия от психото, че не страда от психически заболявания. Прави му се и проверка дали в последните пет години е лежал в болница за лечение от наркотична зависимост, включително и за алкохолизъм. А категорично няма да му се даде патлак, ако е настаняван в отрезвител повече от два пъти за последните три години или ако за същия период от време е бил глобяван за нарушения на обществения ред или пък е обвиняван за домашно насилие над семейната си половинка.
Почти през същите "иглени уши" се минава и за получаване на банков кредит. Или пък за постъпване на работа в съдебната система, където дори след реабилитация осъдителната присъда е абсолютна пречка за назначаване на съдия или прокурор. Че даже и на редови съдебен служител.
В същото време властта в държавата се раздава щедро и безпроблемно на хора с по няколко висящи дела и дори на рецидивисти. Без никаква проверка за психическата им годност. Без документ, че не дължат пари на държавата. И без дори изискване да са грамотни, камо ли да са завършили висше образование.
В момента законът не поставя никакви особени изисквания към кандидатите за влизане във властта. Според чл.397 от Изборния кодекс право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат всички български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните шест месеца в съответното населено място. Общински съветници могат да стават и пълнолетните граждани на други държави от ЕС, стига да са живели шест месеца в населеното място, в чието управление искат да влязат, и да не са били лишавани от избирателни права в родината си. Толкова.
Именно благодарение на тази "пропускливост" в закона самоковският герой Пиже се изтъпанчи като кандидат за общински съветник и без малко да стане такъв – въпреки множеството си осъждания и висящи дела, включително и за посегателство срещу полицай. Но Пиже съвсем не беше единственият "проблемен" кандидат. На изборите се явиха, а някъде дори и спечелиха и десетки бивши кметове, срещу които има висящи производства в съда и прокуратурата. А колко от кандидатите за власт, а и вече управляващите са с психически заболявания, колко имат проблеми с наркотиците и алкохола и дори колко от тях дължат пари на държавата – изобщо не знаем. И очевидно никой няма намерение и да ни каже, защото, видите ли, с това щели да се нарушат техните права.
Дали редукцията на депутатския имунитет ще ни спаси от влизането на неуки, зависими или дори луди хора в местната власт и в следващия парламент? Категорично не. Но за такива промени в закона, които да принудят партиите да пресяват по-внимателно имената в листите си, вече никой не отваря и дума. Пък и изборите вече минаха. А тези, същите неща, пак ще ги говорим, но след четири години…
Светлият пример на Венци Чикагото
Според протокола с окончателните резултати от изборите в Русе кандидатът за кмет на града Венцислав Ангелов – Чикагото е събрал 272 гласа, или 0.50% от доверието на гласувалите русенци. По-интересното в случая е, че той ги събра "дистанционно", докато полицията го издирваше, за да го вкара в затвора.
Чикагото бе осъден на три години и шест месеца затвор за участие в международен трафик на дрога – според обвинението му става дума за около 52 кг кокаин на стойност около 1 500 000 лева. Присъдата му влезе в сила буквално в навечерието на вота: решението, с което Върховният касационен съд потвърди наказанието му, излезе в края на септември.
Седмица-две по-късно обаче се оказа, че докато присъдата му стигне до Русе, Чикагото е успял да изчезне. Органите на реда така и не успяха да го намерят на всичките му известни адреси, за да го конвоират към затвора. И прокуратурата го обяви за общонационално издирване.
"Присъдата не е приведена в изпълнение, тъй като Венцислав Ангелов се е укрил и е обявен за общодържавно издирване. С укриването си от органите на съдебната власт и полицията Ангелов демонстрира незачитане на реда в държавата и препятства изпълнението на наложеното му наказание. Всеки кандидат за кмет, който претендира за доверието на жителите на общината, следва да спазва законите и да дава своя личен пример за утвърждаване на правовия ред, а не демонстративно да ги нарушава", роптаеха от прокуратурата.
Това обаче по никакъв начин не се отрази на статута на Чикагото като кандидат за кмет и общински съветник. Пък и той изчезна, но не съвсем. Защото продължи да агитира през Фейсбук. Остана и предизборният му транспарант, който беше разпънат точно пред входа на Съдебната палата в града. А в деня на изборите хората спокойно можеха да гласуват за него – той беше един от кандидатите за кмет, за които хората имаха пълното право, а и възможност да гласуват.
Целокупното българско гражданство цъка безпомощно пред абсурдната ситуация и това беше всичко, което можеше да направи. Защото на фона на целия този цирк всъщност стана ясно и че няма законов начин Чикагото да бъде "отсвирен" и участието му в изборите да бъде прекратено. Венцислав Ангелов се е регистрирал навреме, отговаря на всички изисквания като кандидат, а и "не изтърпява" наказание лишаване от свобода – т.е. не е налице единственото препятствие, което поставя законът. А защо не изтърпява наказанието си – няма значение: фактът си е факт – Чикагото не е в затвора и следователно може да играе за кмет. Толкова.
