Елинпелинският районен съд е наказал с една година условно двама търговци на гласове, които бяха уличени от разследване на тв-репортери. Златко Георгиев и Стефан Методиев са подписали споразумения с прокуратурата в навечерието на вота – на 20 октомври. Те са се признали за виновни в това, че са организирали предлагането на имотна облага на жители на село Белопопци с цел да гласуват за определен кмет на Горна Малина. Предлагали се по 70 лева на човек. А кметът, за който е трябвало да гласуват хората, се оказва кандидатът на Движение за радикална промяна "Българска пролет" Петко Петков.
Още същия ден, на 20 октомври, двамата са пуснати на свобода. А съдът им е върнал и иззетите веществени доказателства – компютри, партийни рекламни материали и списъци. Присъдите са влезли в сила, делото е пратено в архив. А както пише в документите: щети от престъплението няма.
Има и още едно приключило дело за незаконна "агитация" с пари по време на тазгодишната предизборна кампания, този път от Шуменско. Точно ден след изборите – на 26 октомври, Денис Ахмед от Царев брод е наказан с 11 месеца условно. Наказанието му е наложено отново по споразумение с прокуратурата, с което се е признал за виновен в търговия с гласове. А обвинението срещу него е било за това, че е дал на трима души от същото село по 20 лв. и е обещал пари и на четвърти. В замяна те трябвало да гласуват в полза на независимата кандидатка Дияна Миланова. Определението на Шуменския районен съд, с което споразумението е било одобрено, вече е в сила. Любопитното в този случай е, че сигналът е подаден от конкурента на кандидатката – Стефан Живков от БСП, който вече е кмет на селото, избран още на първи тур.
Засега това са успехите на полицията и прокуратурата в поредната "епична битка" с купуването на гласове. Като числа отчетите звучат повече от помпозно: над 600 получени сигнала за изборни нарушения по време на кампанията, по които са образувани 101 досъдебни производства, 45 от които за предлагане на пари с цел да се осигури подкрепа за нечий кандидат. Осъдените по всичките тези досъдебни производства са едва трима – изредихме ги поименно.
Няма да коментираме мижавите наказания, на които прокурорите склоняват да се споразумеят с купувачите на гласове – законът им дава това право и те го използват. Обикновено обаче ниските наказания, на които "кляка" прокуратурата, са белег за друго: че обвинението не е добре доказано. И че има риск ако влезе в съдебна зала по общия ред, без споразумение, "търговецът" да си излезе оттам с оправдателна присъда – поради недоказаност на обвиненията.
Това съмнение се подклажда и от още един любопитен факт. Той буквално боде очите от една малка графичка в "изборния" отчет на държавното обвинение, в която е трябвало да бъде записано в колко от случаите при разследването на търговия с гласове са използвани специални разузнавателни средства (СРС). Графата със статистика за приложените СРС-та обаче е празна. Това означава, че по всичките 101 образувани досъдебни производства не е приложено нито едно спецсредство – нито подслушване, нито проследяване, нито внедряване на човек под прикритие. Въпреки че Законът за специалните разузнавателни средства изрично сочи, че за престъпленията по чл.167, ал.3 и 4 и чл.169г от Наказателния кодекс спецразузнавателните средства са напълно допустими.
Да поясним: това са текстове от НК, които визират т. нар. организирана търговия с гласове. Целта им е да ударят "мозъците" на тази търговия. Затова и законодателят ги е посочил като тежки умишлени престъпления срещу политическите права на гражданите, които се наказват с до осем години затвор. Затова е и допуснал изрично при разследването им да могат да се ползват СРС-та.
От справката на прокуратурата става ясно, че по тези тежки текстове в Закона за СРС са били образувани общо 47 досъдебни производства – кажи-речи, половината от всичките, по които държавното обвинение е работило по време на тази кампания. Но в нито едно от тези 47 разследвания не е прилаган специален способ – вероятно защото просто никой не го е поискал.
Защо ли? И ние се питаме, но сме убедени, че едва ли е било от стремеж да се пестят пари на бюджета.
