Уволнената за куп безобразия съдийка от Софийския градски съд Мария Георгиева се връща на работа, след като петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени по скандален начин наложената от Висшия съдебен съвет (ВСС) дисциплинарна санкция. Името на Георгиева гръмна през 2011 г., след като тя наложи обезпечителни мерки в полза на австрийското дружество БГ "Приватинвест", насочени срещу тогавашния издател на вестниците "Труд" и "24 часа", "Медийна група България – холдинг" ООД. Освен възбрана и запор на имуществото им съдийката назначи за особен представител на медийната група насрещната страна по бъдещия иск – управителя на БГ "Приватинвест" Христо Грозев. Преди произнасянето на Георгиева двама нейни колеги бяха отхвърлили исканията на Грозев, който водеше лют спор за собствеността върху вестниците с бившите си съдружници Огнян Донев и Любомир Павлов.
Георгиева беше предложена за уволнение още на следващия ден от съдебния инспекторат, който извади и доклад за редица нейни безобразия по обезпечителни производства. Оказа се, че срещу нея се е водела проверка по цяла дузина сигнали. Нейно дело са наложените напук на предишни съдебни решения запори в полза на дружеството "Ирис БН" върху акциите на Столичната община в "Централни хали" АД и "Общинска банка" АД. Схемата включваше заобикаляне на принципа на случайно разпределение на делата чрез пускането на десетки паралелни искови молби, след което биват оттеглени всички освен онази, която попада при "правилния" съдия.
Висшият съдебен съвет (ВСС) се накани да уволни Георгиева едва през 2013 г., след което тя обжалва пред ВАС. Два негови състава отменят уволнението с мотива, че някои от гласувалите за него членове на ВСС са били преди това съдебни инспектори и са предубедени, както и че Георгиева не е участвала в производството. Съдът върна казуса отново на ВСС с указания за законосъобразно произнасяне, които съветът изпълни и отново уволни Георгиева. Тя обжалва пред ВАС и новото решение, но тричленният състав го потвърди на първа инстанция. Сега обаче петчленният носи вода от девет дерета, за да я върне на работа, обосновавайки тезата за пълната ненаказуемост на магистратите.
От една страна, съставът отрича досегашната практика при отмяна на уволнение делото да бъде връщано на дисциплинарния орган за ново произнасяне след отстраняване на нередностите, понеже това утежнявало положението на наказания магистрат. Така той бивал третиран по-зле от наказаните по други закони – Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за дипломатическата служба и др., тъй като по тях не била предвидена възможност работодателят да се "поправи". Съставът открива, че обичайното до този момент "връщане за ново произнасяне" било "изначално неправилна правна конструкция". И независимо че ВСС е постъпил "по възможно най-обективен и защитаващ правата на участниците в процедурата начин", повторно провеждане на дисциплинарната процедура било несправедливо.
Ревностното придържане към съдебния закон в случая е изоставено, защото той не върши работа. След като тричленният състав, потвърдил уволнението, посочва, че магистратите не се ползват със закрила по Кодекса на труда, петчленката твърди обратното с аргумента, че по този въпрос не е открила съдебна практика. Направено е откритието, че е налице пропуск в законодателството по отношение на магистратите, който съдът не можел да запълни при преценката си за справедливост. В резултат се оказва, че Георгиева може да бъде уволнена само с разрешението на орган извън съдебната власт, а именно Инспекцията по труда, тъй като има онкологично заболяване.
Съжденията на петчленния състав стигат до пълен абсурд с признанието, че "констатираните изключително груби нарушения на основни принципи на ГПК, налагането на абсолютно неподходящи обезпечителни мерки, присъждането на разноски само за обезпечителния процес по висящо дело, без да се съобразява крайният изход от спора, действително са необясними от гледна точка на среднонатоварен, правнограмотен и почтен съдия". Тези нарушения не можели обаче "да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, защото са свързани с допуснати грешки по приложението на процесуалния закон в съдебни актове".
А върхът на безумието е изводът, че за извършено от магистрат престъпление във връзка с неговата дейност той може да бъде съден, но не и да му се наложи дисциплинарно наказание. За целта съставът се позовава на функционалния имунитет, който пази магистратите от наказателна и гражданска отговорност за техни служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. След което е признато, че извършеното от Георгиева (променила вече фамилното си име на Иванова) "обхваща напълно описанието на състав на престъпление от общ характер, което обаче се установява по друг процесуален ред".
За финал границата между дисциплинарната и наказателната отговорност е дефинирана така, че да води практически до пълна безотговорност на магистрата. Първата била ограничена "само до нарушенията на онези негови задължения, с които се подготвя и съпътства постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол". Но актовете, "свързани с извършване на свободна преценка на фактите и обстоятелствата и с тълкуване и прилагане на закона, следва да се изключат от обсега й".
