Всяка година на 1 ноември България чества деня на народните будители, както и на българските учители. Денят е посветен на делото на българските просветители, книжовници, революционери, допринесли за възраждането на българския национален дух, образованието и книжовността. По традиция празникът се отбелязва с факелни шествия в цялата страна.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечеки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Корените на празника могат да бъдат намерени още след Освобождението през 1878-а, когато много градове и села искат да отдадат признателността си към народните будители. Едва през 1909 година обаче, за първи път се провежда честване на народните будители, което се реализира на фестивала в Пловдив. За патрон на българското будителство е възприет свети Йоан Рилски, като в началото денят се бил отбелязван на на 19 октомври (1 ноември по Грегорианския календар, възприет през 1916 година).
Тринадесет години след първото ознаменуване на празника (през 1922-а) министърът на народното просвещение в правителството на Стамболийски, Стоян Омарчевски, по инициативата на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет. Идеята е 1 ноември да се определи за Ден на българските народни будители.
Следващата стъпка е предприета на 28 юли същата година, когато Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България".
Постановлението на Министерския съвет за обявяване на празника излиза на 31 октомври, а на 13 декември същата година Народното събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Окончателно законът за въвеждането на Деня на народните будители е подписан от Цар Борис III на 3 февруари 1923 година.
Празникът се отбелязва до 1945-а, когато честванията са отменени от комунистическия режим. След 47 години традицията е възобновена по силата на Закона за допълнение на Кодекса на труда. Той е приет от 36 Народно събрание на 28 октомври 1992 година.
Текстът и музиката на Химна на народните будители са написани от Добри Христов през 1930 година.
