Ангела Меркел бе изправена пред най-голямото изпитание в политическата си кариера, след като разногласията по бежанския въпрос вбиха клин в управляващата коалиция в Берлин. Последиците от един потенциален разрив сред управляващите биха могли да застрашат стабилността не само на Германия, но и на Европейския съюз.
Политиката на отворени за мигрантите врати, която канцлерът Меркел възприе, даде стимул на едно от най-големите човешки преселения в съвременната история. Същевременно тя предизвика напрежение между Християндемократическия съюз, чийто председател е самата Меркел, традиционния й съюзник – баварския Християнсоциален съюз, воден от Хорст Зеехофер, който е и премиер на федералната провинция, и Социалдемократическата партия, чийто лидер е вицепремиерът Зигмар Габриел. Зеехофер заяви, че повече не може да носи отговорност за ситуацията с бежанците, и поиска от Меркел да се споразумее с Австрия да спре да пропуска мигранти към северната си съседка. "Ако политиката не постави граници пред миграцията – отбеляза той – народът сам ще постави граници пред политиката." Баварският премиер предупреди също така, че ще разгледа "възможностите за действие", с които разполага. Зеехофер не уточни какво има предвид, но германските медии предположиха, че ще изтегли министрите си от федералното правителство.
Германският канцлер се постара да предотврати опасността от разрива със съюзника си. След среща с лидера на Християнсоциалния съюз двамата стигнаха до съгласие, че е необходимо Австрия да бъде накарана да спре свободното преминаване на хора през границата си, както и да предприеме други мерки за намаляване на бежанския поток. На пръв поглед това трябваше да удовлетвори баварския премиер, чиято провинция поема най-голямата маса от бежанци. В действителност не бе предвидено никакво ограничение върху броя на навлизащите в страната. За сметка на това бяха предложени две нови мерки – създаването на "транзитни зони" по външната граница на Германия и отмяна за срок от две години на решението да бъде позволено да се съберат със семействата си мигрантите, които нямат бежански статут, но германските власти са преценили, че ще е твърде рисковано за тях да се върнат по родните си места.
Предназначението на транзитните зони е мигрантите от "безопасни страни", за каквито се смята, че са балканските и някои африкански държави, както и тези, които нямат документи, да прекарат в тях известно време, докато бъдат разгледани молбите им за бежански статут. Ако те бъдат отхвърлени, ще трябва да си заминат обратно вкъщи или да обжалват пред германски съд, който да се произнесе в рамките на 14 дни. Обособяването на транзитни зони обаче веднага бе посрещнато с критика отляво и те бяха оприличени на филтрационни лагери или центрове за временно задържане. Зигмар Габриел, лидерът на младшия коалиционен партньор – социалдемократите, се противопостави на създаването им. "Вместо големи, неконтролируеми зони за задържане по границите ни е необходимо повече регистрационни центрове вътре в Германия", обяви Габриел.
Така Ангела Меркел се озова между два огъня – отдясно баварският й съюзник иска по-крути мерки за ограничаване на бежанския приток, а отляво социалдемократите настояват да бъде продължен първоначално обявеният курс на открити врати. Поведението на двамата партньори е разбираемо – и двамата имат електорат, който очаква от тях определени линии на поведение. Задачата на канцлера обаче е да им отговори удовлетворително и да запази правителството. С предложението за транзитните зони Меркел отстъпи пред исканията на Зеехофер и това няма да е последният компромис, който ще й се наложи да направи. През десетгодишния й престой на канцлерския пост на нея неведнъж й се е налагало да разчита на способността си да постига компромиси и да балансира между лявото и дясното.
Впрочем по въпроса за имигрантите Меркел като че ли залитна твърде вляво, което е нетипично за стила й на управление. Сега за нея е особено важно да възстанови баланса. Това не значи непременно да се откаже от набелязаната си стратегия, но на този етап от бежанската криза е политически важно да успокои тревогите на по-консервативните среди, чийто изразител е Зеехофер. От септември досега по официални данни над 300 000 души са проникнали в Бавария. В началото на кризата повечето германци приветстваха решението да бъдат приютени 800 000 души, бягащи от сирийския кошмар. Днес обаче се очакват поне милион и половина мигранти с труден за установяване произход, бежанските центрове се пукат по шевовете, а крайната десница набира популярност. При тези условия дори и без атаката от страна на коалиционните партньори канцлерът не би имал друг избор, освен да коригира курса.
Макар че рейтингът на Меркел пада, позицията й на арбитър на германската политика не е непосредствено застрашена – най-вече защото в момента не съществува реална алтернатива за поста й. Едва ли някой точно сега би поел риска да дръпне килимчето изпод краката на утвърдения лидер не само на Германия, но и на Европейския съюз. Но сблъсъкът по въпроса за бежанците свидетелства за засилващото се напрежение в управляващата коалиция в Берлин.
