Когато истинските, дълбоки реформи, обсъдени внимателно и преминали през цедката на обществения консенсус в една страна са невъзможни, нещо се прави през бюджета. Нещо се бърника до последния възможен момент. Такава е простата истина.
Но в случая това не са реформи, а рязане на пари. Целта е да се върже балансът на държавно ниво и, между другото, да се търси одобрение от обществото за някаква уж социална справедливост. Но да скриеш секирата зад гърба, изненадвайки потърпевшите в последния момент, това го може само български финансов министър, пък дали ще се казва Дянков или Горанов – е без значение. Да застреляш между очите военизиран сектор е безпримерен героизъм. Безпримерен, но и ненужен. Като не можа да им отреже 10% за тази година, а и никой не го чу за разделението на полицаите – на бюра и по кръстовища, Горанов затъна до шия в безпомощност да плати гласуваните увеличения на заплатите от кабинета "Орешарски", и то без никакви реформи. Грешката не е негова, но усилията, водещи към нея, са негови.
Проблемът е изначален. И неговото разковниче е в липсата на дългосрочна програма за развитие на ключови сектори като отбранителния, сектор "Сигурност", наука и др. С подхвърляне на пари на калпак или с безогледна сеч, както казват полицейските синдикати – "на професионален и социален престиж", визия дори за утрешния ден е невъзможна.
Беше 27 октомври, преди десетина дни. Актуализацията на бюджета за 2015 г. се налага, за да бъдат осигурени допълнително пари за различни ведомства, включително и за заплати в министерствата на вътрешните работи и на отбраната, които бяха вдигнати, без да има разчетени пари за това. Това каза Горанов. Той допълни, че е положил всички усилия да има реформи в Министерството на отбраната и в МВР, но по една или друга причина това не било постигнато, което пък не означавало хората в тези ведомства да останат без заплати.
По думите му, има готови законови текстове, които могат да помогнат за допълнителна оптимизация на системите за отбрана и сигурност и ще се използва подходящ момент да се предложат.
"От март говоря, че е нужна реформа в тези системи, но не можем да оставим редовите служители без заплати само защото политическите кабинети не са могли да направят една или друга реформа", добави Владислав Горанов.
Говориш Горанов като единствен приходен министър, но най-разходните от всички министри не те слушат. На Борисов пък му е все тая. Важното е да има спокойствие, блатно спокойствие.
И ето го резултата – Горанов изненада МВР с орязани заплати, полицаите му скочиха с блокади, плашат го и с арест.
С тих гласец пак се обадиха и учените. "Българските учени се умориха да се борят за пари", каза председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Учените няма да действат площадно, а кулоарно. "Предстоят ми тежки срещи в Министерския съвет във връзка с бюджета, който за поредна година не е добър за БАН“, коментира академикът. Той уточни, че в следващите дни ще обсъжда проблема с министрите на финансите и на образованието, за да се намери подходящо решение.
Вчера Общото събрание на БАН обяви в публично обръщение, че не е съгласно с минималното увеличение на държавната субсидия за академията. Според разчетите досега за 2016 г. науката у нас ще получи 73 млн. лв., което е с 440 000 лв. повече от отпуснатото за тази година, а тези пари едва стигали да покрият увеличението на заплатите, защото не се взема предвид, че минималната работна заплата ще стане 440 лв., а в БАН много от служителите я получават. Така разходите на Академията ще се увеличат повече, отколкото се повишава бюджетът й.
Ето го и всенародния любимец с позиция чудо: "Всеки иска за нещо и повече, и повече пари, но като десноцентристко управление трябва да спазваме стриктна фискална дисциплина, това е положението", коментира премиерът Бойко Борисов при обсъждането на извънредно заседание на кабинета на проектобюджета за 2016 година.
Между другото е прав. Всяка година, когато започнат първите срещи за бюджета за следващата, исканията са за поне двойно по-голям бюджет. Тоест разходната част е осигурена, Горанов да намери приходната.
От друга страна – първобитна работа. Всеки помпа разходи, за да може и да му ги клъцнат, пак да му останат доволно много бюджетни приходи. Разказваха ми, че в една агенция имали неизразходвани средства и те се заринали в кламери и тиксо – само и само за да не свалят летвата за следващия бюджет. Вместо да се въведе прозрачното програмно бюджетиране, с което работи прогресивният свят.
Що е то ли? Нещо, което си пробиваше път през българската политическа джунгла до 2009 г., но след това се загуби. Нещо много просто – разпоредителите с бюджетни средства от първи ред представят не искания за пари, а проекти за финансиране. Правителството, а след това и Тристранката ги пресяват през социално-политическото сито и казват: за този проект да се дадат пари, за този – не. Така е справедливо и прозрачно, изпъкват политическата компетентност и административният капацитет. И най-важното – накрая може да се мери както ефект, така и ефективност. За да се стъпи на нещо здраво за следващите години, т.е. да има приемственост.
Колкото до десноцентристкото управление, имаме безброй причини да сме сигурни, че това деснопопулистко управление е с ляв уклон.
"За нас това не е най-добрият бюджет, но е възможният, който отчита всички реалности и потребности, които ще има държавата през следващата година, и най-важното гарантира стабилност на фона на проблемите в обкръжаващата ни среда – свързани не само с икономическата, но и с глобалната сигурност като цяло", обясни финансовият министър.
"Няма пълно щастие във всеки бюджет, но смятам, че постигнатото е най-малко общократно между всички потребности", посочи той.
Както казал пред жена си онзи, дето в суматохата бил обул лилавите прашки на любовницата си: "Ми това е положението, Минке, с люляви гащи съм." `
