Оглушително мълчание по казуса "Виваком" настъпи след седмицата на остри реплики и кореспонденция между акционери и мераклии да придобият оператора по схемата "дълг срещу собственост". Какво прави държавата? Това е логичният въпрос. Защото без нейното съгласие няма да се стигне до сделка.
Погледнато отстрани, управниците ни дори не искат да се занимават с въпроса, но някакви хора с големи апетити се опитват (едва ли не насила) да възмездят държавата. Дали пък ще е безплатна тази грижа на посредниците? Цялото мълчание обаче създава впечатлението, че зад привидната грижа за държавния интерес стои машина за овладяване на собствеността на БТК.
Казано по друг начин – мобилният оператор и "НУРТС България" сякаш са обещани на руската държава, която трябва да стане техен собственик през банката си VTB Capital. А българската държава наблюдава бездейно процеса, все едно че случващото се не я засяга.
Едва ли за някого е тайна, че става дума за много и големи интереси, така че каквото и да се разиграва пред очите на обществото, то е само малка част от голямата схема.
На 2 ноември, изненадващо дори за следящите отблизо казуса "Виваком",
руснакът Димитрий Косарев изпрати
отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров, където пишеше буквално: "Призовавам главния прокурор на Република България да възпрепятства извършването на неправомерни действия по отношение на компанията "Виваком" и настоявам за провеждане на публично и абсолютно прозрачно разследване на това дело с участието на всички специализирани държавни органи. Възмутен съм от факта, че досега не последва никаква реакция от страна на официалните представители на властта в България относно действията на българските мениджъри на VTB Capital (България), които използват положението си за незаконно завземане на компанията (т. е. "Виваком"), в която контролиращ акционер съм аз. Възнамерявам да подам искови молби до всички приложими юрисдикции, като изискам от всички участващи в това незаконно действие лица да компенсират нанесените, в качеството ми на акционер, щети."
Въпреки това
мълчанието от страна на Борисов и Цацаров
не бе нарушено. Сякаш нищо сериозно не се случва. А обясненията на Косарев не бива да се подминават току-така. Изключително важно е твърдението му, че Empreno ventures limited притежава 100% от люксембургското LIC telecommunications Sarl, което от своя страна, чрез верига от дъщерни дружества, притежава 43% от "Българската телекомуникационна компания" с търговско име "Виваком" (б.а. – такъв беше делът на Цветан Василев и след фалита на банката, чийто мажоритарен акционер е той).
Други 24% от капитала принадлежат на миноритарни акционери, които са предимно американски инвестиционни фондове.
Останалите 33% от акциите на "Виваком", според Косарев, номинално притежава Crusher Investment Limited – дружество, регистрирано на остров Гърнси, и дъщерно на VTB Capital (Лондон). "Crusher държи тези 33% само технически, под формата на тръст в полза на моята компания Empreno, което следва от договор за пълно връщане и замяна, по който плащанията в полза на Crusher отдавана са извършени – по време на предишния собственик Цветан Василев", твърди Косарев.
Кой казва истината?
Ако това твърдение на руснака е вярно, то VTB Capital неправомерно представлява собствеността върху една трета от "Виваком". В същото време лондонското инвестиционно звено на руската ВТБ Банк е и кредитор на първия по веригата чуждестранен собственик на БТК – InterV Investment. Заемът от 150 млн. евро е обезпечен със залог, включително и 100% от акциите на българския мобилен оператор. Както е известно, срокът за изплащането на този дълг изтече на 22 май тази година и от две седмици насам банката е задействала процедура за продажба на обезпечението, респ. на БТК.
Димитрий Косарев обаче пише в писмото си до Борисов и Цацаров, че българското подразделение на VTB Capital, което се управлява от бившия финансов министър при царското управление Милен Велчев, прави всичко възможно да предотврати рефинансирането на заема, като блокира всякакви предложения в тази връзка. Тук може да се направи някаква аналогия с необяснимия отказ на Българската народна банка да приеме предложенията на Оманския фонд за спасяване на КТБ, особено като имаме предвид думите на Цветан Василев пред "БАНКЕРЪ", че "през казуса "Виваком" прозира цялата престъпна схема за сриването на КТБ, основните цели на завераджиите и интересите на представителите на руската банка в този процес".
Любопитно е и друго –
ако действията на VTB Capital
по продажбата на обезпечението са насочени единствено към защита на интереса й като кредитор, то възниква въпросът: защо дни преди 22 май тази година именно тя изкупи от останалите кредитори (сред които и КТБ) 100% от дълга, особено след като още тогава бе ясно, че няма кой да върне парите?
По думите на Косарев този акт е ясно свидетелство, че основната цел не е минимизиране на риска, а "агресивен план за превземането на "Виваком", защото чрез изкупуването на дълга се придобива и цялото обезпечение по него – а именно мобилният оператор "Виваком".
В тази връзка руснакът казва още, че: "VTB Capital възнамерява да осъществи планираната продажба по непрозразчен начин, без истинска конкуренция и в нарушение на правата на настоящите акционери, което пък ще увреди интересите на българската държава и в частност на Фонда за гарантиране на банковите депозити".
Казано по друг начин – ако продажбата на "Виваком" се случи така, както планира VTB Capital, то няма да се осигурят никакви значими средства, които Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще получи като кредитор от първи ред в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка.
На всички тези стряскащи твърдения изненадващо отговори не кой да е, а бившият вицепремиер и управляващ партньор в Expat Capital Николай Василев. Изненадващо, но не съвсем. Василев все още се ползва с обществено доверие като експерт, а същевременно е и в достатъчно близки отношения с Милен Велчев. Така,
изразявайки привидно неутрална позиция
Николай Василев защитава интересите на VTB. Според неговото мнение, продажбата на "Виваком" е по-скоро положително събитие, защото щяла да допринесе за по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на телекома. Василев също така определи стойността на компанията на няколкостотин милиона евро (акции и дългове), макар че други (включително и самият Косарев) говорят за над един милиард евро.
Кое от двете твърдения е вярно, трудно може да се каже без реален пазарен търг, но не бива да пропускаме, че само за първите девет месеца на годината "Виваком" има приходи от 625 млн. лв. (т. е. ръст от 4%). А печалбата преди данъци и амортизации за този период пък е 220 млн. лева. Така че дружеството не бива да се подценява.
Странно е също и твърдението на Николай Василев, че значението на "Виваком" за националната сигурност е преувеличено и не е повече или по-малко от това на другите два големи оператора в България. Макар да е много добре запознат с БТК, тъй като именно под неговото ръководство се случи приватизацията на държавния телеком, Василев може да е забравил, че това предприятие има
историческо предимство на пазара
То държи почти цялата подземна телекомуникационна инфраструктура, осигурява междудържавните интернет връзки и най-важното притежава "НУРТС България" – основния доставчик на услуги в областта на преноса и разпръскването на радио- и телевизионен сигнал, глас и данни в страната. Мрежата на НУРТС включва над 700 стратегически разположени обекта – излъчвателни кули, покриващи почти 100% от територията на България. Заради уникалните локации втора подобна система не може да се изгради бързо – дори и да се намерят необходимите за целта огромни суми. Компанията дава под наем тези кули и помещения на всички други оператори.
Така че Българската телекомуникационна компания несъмнено е стратегически важно дружество, колкото и да се опитват да принизят тази негова роля посредниците и комисионерите.
Изпълнителната власт у нас пък е длъжна да определи своето отношение към евентуалната й крайно неизгодна продажба. Особено като се има предвид, че най-вероятно тя ще бъде осъществена в полза на руския държавен интерес. Засега обаче правителството мълчи. Мълчанието е оглушително на фона на бушуващите интереси и страсти.
