В банковата система всичко е спокойно… дори замръзнало. Активите на банковия сектор от януари до края на септември са нараснали пренебрежимо малко – от 85.13 млрд. до 85.48 млрд. лева. Общият размер на депозитите пък се е свил – от 64.19 млрд. на 61.55 млрд. лв., и то главно за сметка на парите на фирмите в банките – те са намалели от 23.19 млрд. на 18.56 млрд. лева. Кредитирането буксува и в сравнение с началото на годината отпуснатите заеми – за фирми и за граждани, са намалели като балансова стойност. Погашенията и отписванията са повече от новоотпуснатите средства. После нека ни обясняват, че сривът на Корпоративна банка нямал ефект.
Единственото, което расте, са депозитите на населението – от 41 млрд. на 42.98 млрд. лв., и ликвидността на кредитните институции – от 23.7 млрд. на 25.1 млрд. лева. Излиза, че всички новопривлечени средства от граждани и постъпленията от погасени заеми отиват за междубанкови депозити и държавни ценни книжа. Част от тях, образно казано, дори напускат България, защото немалко български банки предоставят за управление на майките си в чужбина част от ликвидните си средства. Но това последното е техническа подробност.
По-важното е, че при такава огромна ликвидност – над 30% от активите, банковата система би трябвало да е непоклатима. На всичко отгоре, независимо от вледененото си състояние, т.е. липсата на ръст на кредитите, тя е и печеливша.
За деветте месеца общият размер на положителния финансов резултат е 794.68 млн. лв. – близо 181 млн. лв. повече в сравнение със септември 2014-а. Друг е въпросът, че този ръст на печалбата не се дължи на разширяването на банковия бизнес – по кредитите се вижда, че такова нещо няма, а на рязкото понижаване на лихвите по депозитите, което автоматично води до снижаване на разходите. Но така или иначе, печалбата си е печалба. Какво повече бихме могли да желаем от сектора, и то след стреса, който изживя през миналата година? Отговорът е: всичко.
Нека не забравяме какви прекрасни числа вадеше статистиката на банковия надзор до края на юни 2014-а. И какво се случи после. Урокът е, че за една по-прецизна оценка на банките е необходимо да се гледа отвъд балансите и отчетите им или по-скоро те по-внимателно да се тълкуват. Защото високата ликвидност е
необходимо, но недостатъчно условие
за стабилността на системата. Видя се, че тя не работи при проблемни кредитни портфейли, с висок дял на нередовно обслужваните заеми и с недостатъчно покритие от заделени провизии. Каква е реалността в това отношение сега? Съдейки по данните, които БНБ публикува, от общо 52.71 млрд. лв. предоставени заеми близо 10.69 млрд. лв. не се обслужват редовно. От тях 7.81 млрд. лв. са просрочени повече от 180 дни. А заделените по всички проблемни кредити провизии са общо 5.57 млрд. лева. Само че и това не е всичко. Ако искаме да подходим консервативно към оценката на състоянието на кредитните институции, без да забравяме уроците от кризата през лятото на 2014-а, трябва да оценим покритието на целия кредитен портфейл – редовен и недотам, с провизии. Историята с КТБ показа как едни редовни кредити, по които не са били начислявани провизии, в един момент бяха обезценени драстично със 70 до 90% от балансовата им стойност и се оказа, че банката има крещящ недостиг на провизии – 4.2 млрд. лв., чието начисляване я извади с огромен отрицателен капитал. Та вземайки предвид всичко това, се постарахме да разгледаме състоянието на банковия сектор от гледна точка на
равнището на покритие, което провизиите осигуряват
върху целия кредитен портфейл. Към септември 2015-а това равнище е 10.92% и в сравнение с началото на годината, макар и леко, се повишава. Дали обаче е достатъчно? Отговор на този въпрос може да даде единствено предстоящата оценка на качеството на активите, която ще започне от март 2016-а. Ние не сме в състояние да го направим – най-малкото защото не съществуват публични данни за качеството на обезпеченията и финансовото състояние на длъжниците по банки. Но пък можем да направим друго – на базата на публикуваната от БНБ информация да видим доколко равнището на покритие на кредитите с провизии при всяка една банка се доближава до средните за системата 10.92 процента. Този подход вероятно ще бъде подложен на критики от сорта – че всяка кредитна институция има специфичен портфейл от клиенти, че не може да се приравнява качеството на обезпеченията, от които също зависи размерът на провизиите, и т.н. Но събитията от средата на 2014-а би трябвало да са ни убедили, че когато работиш в една бизнес среда, показателите ти не могат да се различават твърде много от средните за нея. Ще припомним, че равнището на провизии на КТБ бе доста по-ниско от средното за пазара, като мениджърите й обясняваха този факт с профила на клиентите си, чийто бизнес не бил повлиян от кризата. После – 4.2 млрд. лева допълнителни провизии. Затова ще си позволим да пренебрегнем спецификите на всяка една банка, които не можем да анализираме, и ще вземем за база средното ниво на покритие.
Според публикуваните данни от общо 22 кредитни институции при девет това равнище е под средното, като при някои дори е между 2 и 4% от размера на отпуснатите кредити. Имена няма да споменаваме, за да избегнем всевъзможни спекулации. Каквито и обяснения обаче да се дават за качеството на кредитните портфейли и на обезпеченията на тези банки, е ясно, че при такива ниски равнища на покритие е необходимо те да заделят допълнителни провизии. Общият им размер по наши изчисления е 724.66 млн. лв., но няма да е изненадващо, ако предстоящата оценка на качеството на активите покаже още по-голяма сума.
За някои от деветте банки допълнителните провизии за достигане на средното за пазара равнище на покритие на кредитния портфейл надхвърлят 100 млн. лева. След приспадането на нужните корекции на провизиите две от тях остават на печалба. Но при останалите става дума за суми, които ги изваждат на загуба и водят до намаляване на собствения им капитал. Добрата новина е, че няма банка, която да излиза на отрицателен капитал след начисляването на допълнителните провизии. Казано накратко, в банковата система има поне седем кредитни институции, нуждаещи се от планове за възстановяване на капитала. Не е изключено някои от тях да имат нужда и от мерки за преструктуриране. Но няма банка, над която днес да виси потенциалната заплаха за отнемане на лиценза и обявяване в несъстоятелност. И дано предстоящата оценка на качеството на активите да не покаже друго.
Необходимо е да се отбележи, че и при
трите български банки, чиито собственици са базирани в Гърция
заделените провизии спрямо отпуснатите кредити са много над средното за сектора. При ОББ покритието е 19.17%, при "Банка Пиреос България" – 15.87% , а при Пощенска банка – 11.9 процента. При това ОББ и Пощенска банка разполагат с едни от най-големите за българската система капитали – съответно 1.21 млрд. и 886.82 млн. лв., и отчитат доста солидни печалби – 56.39 млн. и 71.61 млн. лева. В случая не може да установим точно какво влияние върху Пощенска банка ще окаже поглъщането на клона на "Алфа Банк" у нас. Но при значителния размер на капитала й тя може да се справи и с това предизвикателство.
"Банка Пиреос България" отчита загуба от 59.7 млн. лв. , но тя е следствие именно на големия размер на провизиите – 70.6 млн. лв., които е заделила за деветте месеца на годината, за да достигне високото за българската система покритие от 15.87 процента. Освен това кредитната институция разполага с достатъчно голям капитал – 525.93 млн. лв., който й позволява да понесе отчетената загуба, без да наруши изискванията за капиталова адекватност.
Доброто ниво на покритие на кредитите с провизии и значителните капитали правят споменатите три банки почти напълно независими от техните майки в Гърция, които тепърва ще търсят средствата, за да покрият установената от проведените неотдавна стрес-тестове капиталова дупка от общо 14.4 млрд. евро (при неблагоприятен сценарий) за "Национална банка на Гърция", за "Юробанк Ергасиас", за "Пиреос Банк" и за "Алфа Банк".
"Банка ДСК" има може би най-добрите финансови показатели
от кредитните институции със системно значение – първите пет по големината на активите си. Тя е втора по размер на капитала -1.52 млрд. лв., и отчита най-високата печалба – 246.8 млн. лв., за финансово-кредитния сектор у нас. Освен това покритието на отпуснатите от нея кредити с провизии е 13.22%, което е над средните за системата 10.92 процента. Важна подробност е, че две трети от отпуснатите от "Банка ДСК" заеми са жилищни и потребителски, които по правило имат по-ниска степен на просрочия в сравнение с корпоративните. Банката отчита и едни от най-високите за системата коефициенти на ефективност – възвръщаемостта на капитала й е 16.22%, а на активите 2.36 процента.
От по-малките банки добри финансови резултати отчитат СИБАНК – 15.87%, Общинска банка – равнище на покритие 17.37%, Българската банка за развитие – 15.65%, и "Ти Би ай Банк" – 13.74 процента. Специално "Ти Би Ай Банк" отчита една от най-високите печалби – 23.02 млн. лв., с която се нарежда на първо място по възвръщаемост на активите и на капитала.
Вестник "БАНКЕРЪ" подновява своята
класация за най-добра банка в страната
която се изготвя на всеки три месеца, единствено на базата на официално публикуваните от БНБ данни за кредитните институции. Традиционно тя се изготвя по пет показателя: размер на активите, размер на собствения капитал, размер на печалбата и изчислените на тяхна база възвръщаемост на активите и възвръщаемост на собствения капитал. Само банките, попаднали сред първите десет институции с най-добри данни и по петте показателя, влизат в групата на най-добрите. Предвид уроците от кризата преди година обаче към тези показатели добавихме и коректив. Той се отнася за всяка една банка, чийто коефициент на покритие на кредитите с провизии е под средния за системата. Корективът в случая е допълнителният разход за провизии за постигане на средното равнище на покритие. С този разход намаляваме финансовия резултат преди облагане с данъци и нанасяме произтичащите от това корекции върху печалбата, а оттам и върху възвръщаемостта на капитала и на активите. Съвсем съзнателно показваме на широката публика само групата на най-добрите след направените корекции. В нея не са някои банки, които са сред първите десет и по петте показателя, защото корекциите при тях са довели до значителна негативна промяна в печалбата и на показателите за възвръщаемост. Поради същата причина в групата на най-добрите пък попадат банки, които не фигурират в таблиците с първите десет кредитни институции по петте показателя. (Ако, да речем, една банка е била на дванадесето място по печалба, но след корекциите две от конкурентките й са изпаднали от десетката, е логично тя да се придвижи с две места напред.) При този подход в групата на най-добрите за деветте месеца на 2015-а попадат "Банка ДСК", "УниКредит Булбанк" , "Райфайзенбанк (България)", Пощенска банка, ОББ и СИБАНК. При две от тях има корекции на финансовите резултати и показателите за възвръщаемост, но те не водят до такива промени, които да ги извадят от елитната група.
