Вече близо месец публикуваният в портала за обществени консултации към Министерския съвет проект на закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България продължава да е обект на брожения и критики.
Според експертите, изготвили предлаганите промени, целта им била разпоредбите на норматива да бъдат съобразени с натрупания опит от практическото му прилагане след присъединяването на България към Европейския съюз. И най-вече чрез допълване и прецизиране на основанията за отказ за издаване на визи, както и с основанията за получаване на визи за дългосрочно пребиваване.
Според мотивите
за предлаганите нови текстове сега действащият Закон за чужденците в Република България е влязъл в сила на 23 декември 1998-а и от тогава е претърпял над 20 изменения и допълнения, които обаче все още не са го направили по-прецизен.
Сега специално внимание е обърнато на лицата, кандидатстващи за визи за дългосрочно пребиваване на основание на обстоятелството, че осъществяват търговска дейност в страната. Въвежда се изискване разкритите в резултат на тази дейност 10 работни места да са такива на пълно работно време, както и в резултат на тази дейност през предходната календарна година да са били заплатени държавни вземания в размер на не по-малко от 250 000 лева. Въвежда се и условието, че това изискване важи за всеки съдружник поотделно.
Сходни, по-строги изисквания се въвеждат и по отношение на лицата, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване като представители на чуждестранни търговски дружества. По този начин се намалява възможността от злоупотреба с правата, които законът дава на чужденците, желаещи да се установят трайно в страната.
Създава се възможност за определени категории лица, а именно – тези, които пребивават в Република България по силата на установен безвизов режим, да могат да кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване, без да се налага да напускат страната. Така се премахва едно съществуващо досега изискване, което се оказа без особена практическа стойност.
Предложени са промени в сферата на обжалването на отказите за издаване на визи, като изрично е записано, че те могат да се обжалват пред съда само относно тяхната законосъобразност. Така ще се създаде яснота по отношение на пределите на компетентност на съдилищата в случаите на обжалване на откази за издаване на визи. Тази промяна се очаква да даде добавена стойност и в дейността по предотвратяване на използването на територията на Република България като
транзитен пункт за преминаване на лица
които имат намерение да участват или вече са участвали в терористични действия или групи.
Създава се отново законова възможност, премахната през 2013-а, за продължаване на срока на пребиваване на чужденец, който вече се намира на територията на страната, но не може да я напусне поради причини, за които той не носи отговорност.
Допълнени са текстове, засягащи статута на пребиваване на лица, които са членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства. Чрез тези промени ще се даде възможност на съпругите (съпрузите) на членове на дипломатическия или консулския персонал да получават същите карти, както тях, каквато възможност не съществуваше след изменението на норматива през 2013 година.
Предвидени са допълнителни уточнения и в някои от често използваните определения като „държавен интерес” и „хуманитарни причини”. Те са прецизирани с оглед
избягване на възможностите за разширително тълкуване
В преходните и заключителните разпоредби на закона са предвидени и промени в Закона за българските лични документи и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Тези промени са свързани със създаването на по-детайлна уредба на случаите и условията, при които се издават временни паспорти на български граждани и временни документи за пътуване на граждани на ЕС, както и се създава по-детайлна уредба по отношение на даването на личен номер на чужденците. По този начин се премахва възможността за различно тълкуване на разпоредбите на закона от службите, които са длъжни да го прилагат.
В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства се прецизира основанието за обжалване на отказа за издаване на виза на член на семейството на гражданин на ЕС, като се уточнява, че това може да стане само по законосъобразност. По този начин се уточняват правомощията на съда в случаите на обжалване, като се премахва възможността за създаване на разнородна съдебна практика.
Като цяло вносителите на проектонорматива очакват предложените промени да доведат до улесняване на практическото прилагане на всички свързани с темата закони и изясняване на законово ниво на казуси, възникнали в практиката, но по които досега нормативно не са давали точен отговор.
Проектът обаче разбуни духовете и промените бяха изтълкувани като начин, по който на практика
правителството ограничава възможността
граждани на страни извън ЕС да получават лесно визи за дългосрочно пребиваване в България чрез откриване на търговско представителство или осъществяване на търговска дейност. От тази опция в Закона за чужденците досега се възползваха най-вече граждани на Русия и страните от ОНД, които купуват имоти в България. Има случаи, при които някои представители предлагат срещу заплащане регистрация на желаещите да емигрират в България, става ясно от мотивите. Затова кабинетът предлага с промени в закона да бъдат отсети истинските предприемачи от фиктивните.
Проектонормативът обаче породи сериозно недоволство сред голяма част от руснаците, живеещи в България, които масово призоват той да не бъде приет.
"Напълно е възможно измененията да доведат до масов отлив от страната. Ние се боим именно от това, свързали сме живота си с тази страна, а изведнъж всичко внезапно се променя. Молим ви, не правете от нас нелегално пребиваващи", гласи един от коментарите, написан от "представител на рускоговорещите, които живеят в България на основание "търговски представител", за които България вече е станала дом и те няма къде да се върнат, тъй като много от тях нямат никаква собственост в родината си".
Според коментарите въвеждането на допълнителни изисквания ще създаде много трудности, тъй като получаването на различните документи в Русия минава през тежка бюрокрация. Освен това то е свързано с допълнителни полети и разходи, тъй като документите не могат да бъдат получени от чужбина.
Ако съдим по думите на президента на Международна федерация за недвижими имоти Александър Романенко, то и без новите утежняващи обстоятелства в проектонорматива интересът на руснаците към български имоти за последната година е спаднал четири пъти. Така че нищо чудно тази тенденция не само да се запази, но и да се задълбочи.
Все пак не е лошо експертите, които предлагат тези промени, да се съобразят с факта, че към този момент около 400 000 руски граждани са собственици на имоти в България и новите препятствия пред тези хора биха създали сериозно напрежение. Да не говорим как това би се отразило на инвеститорите в строителството и на работещите на имотния пазар у нас.
Що се отнася до другите инвеститори, които са от страни извън Европейския съюз, то те и така не са се изтрепали да влагат парите си у нас…?!
От Българската търговско-промишлена палата също не приемат проектонорматива еднозначно. Според тях текстът, който се отнася за проверката на чуждестранните търговски представителства, е крайно неприемлив. В позицията им се казва, че се смесват "критерии, отнасящи се до фирми, и критерии, касаещи физически лица", а и освен това те били твърде общи и неясни. Понятия като "международно проучване на дейността" и "добро име" са неопределени и субективни и при преценката им ще се създадат условия за корупционни практики, смятат от палатата. Що се отнася до изискванията, които се поставят в норматива, свързани с оборота и произхода на капитала на фирмите, следва конкретно да се посочи с какъв документ ще се удостоверяват тези факти и кой е органът, който издава документа, смятат от палатата. Според тях предвиденото проучване на оборота на дружествата противоречи на принципа да не се създават законови и административни бариери за малките фирми.
Доколко управляващите ще се съобразят с тези коментари ще разберем, когато окончателният вариант влезе за гласуване в пленарната зала.
