Докато Исландия се подготвя да се върне в клуба на държавите със свободни икономики, като премахне съществуващия от седем години капиталов контрол, централната банка на страната прави проекти, които ще отрежат пътя на спекулантите за бързи печалби. На прицел са сделките carry trades, при които инвеститорите теглят евтини заеми във валути с ниски лихвени проценти и влагат парите във високодоходни активи.
Исландската крона е особено подходяща за целта, след като централната банка на страната повиши на 4 ноември основната лихва за трети път от юни насам – до 5.75%, за да се пребори с настъпващата инфлация. Това е в рязък контраст с безпрецедентно ниските и на места отрицателни лихви в останала част от Западна Европа. По-високата доходност ще привлече като магнит инвеститорите, което може да провокира мощен капиталов приход.
Исландската валута е поскъпнала с около 7.5% към еврото от средата на юни насам и на 5 ноември се разменяше в съотношение около 141 крони за едно евро.
За да ограничи капиталовия наплив, Исландската централна банка обмисля да пресуши интереса на инвеститорите към краткосрочните валутни сделки в крони. Рейкявик би могъл да избере да облага с данък транзакциите carry trades или да въведе изисквания минималните задължителни резерви да са с нисък или с нулев лихвен процент.
