Правителството очаквано отстъпи пред полицаите и даде заден ход за реформите в системата на Министерството на вътрешните работи. „След разговори със синдикален алианс „Сигурност” в МВР и срещата с другите синдикати в неделя бях един от хората, които участваха във формулирането на декларацията и искам съвсем отговорно да заявя, че параграфите от 9 до 16 ще бъдат оттеглени тогава, когато процесуално това е възможно”, заяви председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова по време на съвместното заседание на бюджетната и икономическата комисии, на което се обсъждаше Бюджет 2016.
Най-ранният възможен момент за оттегляне на промените е при приемане на закона в пленарната зала, на 20 ноември.
„Аз се радвам, че болшинството от народните представители сме убедени, че трябва да има реформа в МВР и тя трябва да е спешна, незабавна, веднага, допълни тя. Реформата трябва да касае всички елементи, а не само социални плащания, заплащане, организации, ефективност, разпределение на длъжности, начин на определяне на заплатите, растеж в йерархията и други въпроси”, допълни Стоянова.
По думите ѝ ще започнат разговори и консултации с конкретни предложения за бъдещите реформи и повишаване на ефективността на МВР.
С 330 млн. лева са увеличени парите за сектор "Сигурност” спрямо първоначалните разчети за 2015 година, заяви министърът на финансите Владислав Горанов при представянето на държавния бюджет.
"По отношение на отбрана и сигурност спрямо предложената актуализация разходите нарастват с около 140 милиона, а ако добавим и средствата от актуализацията на 2015 година за средства за отбрана и сигурност, номиналният ръст спрямо Закона за бюджета за 2015 година надхвърля 330 милиона, като за разходи за персонал увеличението от 2015-а в 2016-а година е със 161 милиона, от които 36,5 милиона за отбрана и 62,3 милиона за полиция", обяви Горанов.
На заседанието на комисиите присъства и управителят на БНБ Димитър Радев, който обяви, че институцията подкрепя предложения проект за бюджет. Той посочи, че пред българската икономика има външни и вътрешни рискове. Основният външен риск е свързан с глобалното забавяне на икономиката заради проблемите в развиващите се пазари, както и регионалните рискове, произтичащи от проблемите на Украйна и Гърция, и бежанския поток. Според него към момента геополитическите проблеми нямат съществен макроикономически ефект, но трябва да се наблюдават.
Вътрешните рискове по думите на Радев са свързани със структурните реформи и трупането на дългове в енергетиката и транспорта. Това би се превърнало в проблем за бюджета, ако не се предприемат мерки.
В крайна сметка Комисията по бюджет и финанси одобри Закона за държавния бюджет за 2016 година с 12 гласа „за“, предимно от депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, 7 „против“ и 0 „въздържал се“.
По време на обсъждането бизнесът обяви, че смята за оптимистични прогнозите за ръст на икономиката за 2016 г.,които финансовият министър Владислав Горанов представи по време на първото четене на проекта за Държавен бюджет за 2016 г. Според Горанов през следващата година макрорамката на бюджета предвижда дефицит от 2% от брутния вътрешен продукт, 0,5% инфлация и ръст на икономиката от 2,1%, базиран основно на увеличение на вътрешното търсене.
"Прогнозираният ръст на БВП е може би малко оптимистичен предвид на промяната в тренда, която усещаме. Имаме забавяне на износа и несигурност при поръчките за бизнеса. Причините, както външни, така са и някои вътрешни като прекомерният скок на цената на ел. енергията и прекомерното административно вмешателство на пазара на труда със скока на минималната работна заплата с 24% за година", заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). "Прогнозираме ръст на БВП от 1,3-1,5%, през следващата година и смятаме, че трябва да се заложат буфери в бюджета, за да не расте прекомерно дефицитът", каза Велев.
Владислав Горанов отговори, че в актуализираната прогноза за изпълнение на бюджета за 2015 г., се предвижда увеличение на дефицита за тази година до 3,3% на начислена основа, но той смята, че на касова основа – това, което се отчита от бюджетната статистика и Евростат, дефицитът ще е 2,8%, което ще е под Маастрихтските критерии от 3%.
