Заради винарството швейцарецът Мауро фон Зибентал изоставил успешната си адвокатска кариера и не съжалява за това. „Виното е резултат от метаморфозата на гроздето, както скулптурата е резултат от трансформацията на камъка – твърди бившият юрист. – Човекът, който създава вино, може да му вдъхне живот, както художникът може да вдъхне живот в скулптурата. Следователно виното е и изкуство, и философия, и самият живот.“
Преди да стигне до тези мисли, Мауро фон Зибентал е партньор в юридическа кантора. Жена му, красива италианка, обича да пътува на шопинг в Милано, а синът му не проявява особен ентусиазъм да наследи професията на баща си. Като човек, който обича виното и пътешествията, Мауро фон Зибентал често се заглеждал в лозята по пътя. А посещенията в любимите му замъци в Бордо и Тоскана вълнували неговото въображение и го карали да се надява, че един ден ще може да разказва на посетителите за собствените си вина. Но мечтата му не бързала да се сбъдне.
И ето че веднъж адвокатът се озовал в Чили по покана на свой приятел художник. Мауро му споделил заветното си желание да купи земя и да отглежда грозде едва в навечерието на отпътуването си . „Защо мълча досега? – го попитал приятелят му. – Знам отлично място, участъкът е изложен за продажба от четири години. Да вървим да го видим.“ Така три часа преди самолетния си полет Мауро фон Зибентал се озовал в долината на река Аконкагуа, по-точно в малко, скрито между хълмовете селище с екзотичното индианско име Панкеуе. Там ги посрещнал собственикът на участъка с големина "малко над десет хектара". Точните размери били трудни за установяване, защото цялото пространство между хълмовете било обрасло с висока трева. Неочаквано и за самия себе си Мауро решил да купи мястото, но продавачът започнал да се колебае. Тогава Зибентал му показал билета си с думите, че им остава точно толкова време, колкото да отидат до нотариуса. Този аргумент се оказал решаващ и Мауро се прибирал в Швейцария като собственик на лозов масив.
По-късно си спомня, че първото, което го е поразило в Панкеуе, била светлината, сякаш струяща от бездънното синьо небе. След това го впечатлил бризът, който стигал до планинската долина от Тихия океан. И накрая, пълната тишина. Благоразумният в професията си адвокат придобил изцяло запуснат участък, без каквито и да било консултации с професионални агрономи и енолози, без анализи и изчисления. Според слуховете преди сто години земята принадлежала на дон Масимилиано Еразуриса и някога наистина била лозе. Но това било трудно за вярване при гледката на обраслия с трева пущинак.
Така или иначе, купувайки терена през 1997-а, Мауро подхванал новия си бизнес с ентусиазъм. На плодородната почва на Пенкеуе лозята бързо започнали да дават забележителни резултати. И през 2004-а, шест години след засаждането им, виното на Мауро Montelig получава голямата награда на брюкселския Concours Mondial. През 2007-а прочутият експерт Робърт Паркър оценява Tatay de Cristobal на Зибентал с 97 точки от 100 възможни. Това вино става най-скъпото в историята на Чили – 1500 бутилки от реколта 2007-а са продадени по 150 долара всяка. Успехът се повтаря и при реколта 2009-а, когато на същата цена са продадени 3500 бутилки. През същата година Паркър поставя вината на Мауро фон Зибентал на първо, второ и четвърто място след дегустация на 400 чилийски вина.
По-късно Мауро споделя, че признанието го е споходило тъкмо навреме. След години инвестиции финансовите му ресурси започнали да се изчерпват и винопроизводителят бил близо до разочарованието от избрания път. Да продадеш 150 хил. бутилки годишно се оказало по-трудно, отколкото да засадиш лозя върху 25 ха (стопанството се разширило) и след това да събереш реколтата от тях. Италианската му съпруга не споделяла поривите му и си останала в Европа. „Оттук й беше далечко до Via Montenapoleone“, казва с усмивка Мауро. Затова пък неочакваният поврат в живота му бил приет като забавно приключение от неговия син. Той също се преселил в Чили, завършил агрономство и при желание може да се присъедини към семейния бизнес. Баща му обаче не настоява за това. Мауро фон Зибентал се отнася към виното като към изкуство, а прекрасното не търпи принуда.
Скалата на Робърт Паркър
Робърт Паркър притежава уникално обоняние и способност да различава вкусовете, както и добре тренирана сензорна памет, която му позволява да запомня завинаги вкуса на всяко вино, което е опитал. Дегустаторът е разработил най-известната и най-използваната в света скала от сто точки за оценка на качеството на вината, по която се равняват всички световни пазари.
Паркър е автор на няколко книги за най-добрите еликсири в света. Винарският му гид, който има 2 хил. страници и тежи 1.5 кг, е претърпял седем издания. Експертът твърди, че работи в непрекъснат стрес, защото от оценките зависи – ни повече, ни по-малко, икономическото състояние на Франция…
Колкото и да е странно, най-известният експерт по вината в света е самоук и води изключително затворен начин на живот. Робърт Паркър е юрист по образование, затова кръщава своя бюлетин The Wine Advocate, свързвайки по този начин двете най-важни сфери в живота му. Притежава съвсем малко лозе и произвежда собствено вино, но не за да печели, а за да избегне упреци от рода на: „Какво знае евнухът за секса?“.
