И Световната банка ни каза това, което отдавна си знаем: че щатът на съдебната власт у нас е прекомерно и излишно раздут – както за магистратите, така и за съдебните служители. И препоръча да се замразят новите назначения, да се преструктурират вече направените, да се изравни натовареността на магистратите.
Докладът на СБ бе публикуван в сряда (11 ноември) на сайта на Министерството на правосъдието и вече е известен на всички: на правителството, на депутатите, на Висшия съдебен съвет и на редовите магистрати.
Сега обаче е време и Световната банка да разбере, че у нас нещата не са нито прости, нито логични. Особено когато опрат до прословутата "политическа воля". Защото в същия ден, в който министър Христо Иванов представи споменатия доклад пред правната комисия в парламента – при обсъждането на съдебния бюджет, първата реакция на депутатите беше: Не пипайте съдилищата в избирателните ни райони!
Какво ни каза всъщност Световната банка?
Докладът й представлява едно сравнителното изследване, обобщило данните за функционирането на съдебните системи в страните от ЕС за шест години назад (от 2008 до 2014 г.). Това изследване е снимка, която показва колко души работят в съдебната ни система, какво количество работа вършат, при какви условия и срещу какви пари. За щастие качеството на правораздаване не е било предмет на наблюдение.
Картината е такава, каквато си я знаем: по брой на съдиите, прокурорите и съдебните служители България е на едно от първите места в Европа. Средната им численост надвишава драстично равнищата, приети за нормални в другите държави. Само за пример: ако на 100 000 европейски граждани се падат средно 17-20 съдии, то на българите им се налага да издържат по тридесет.
Само в съдилищата щатовете са за 2225 човека, а в момента са заети едва 1811 от тях. Кухият щат трябва да се съкрати, бройката на магистратите да се сведе на първо време до равнищата на заетите в момента съдии, а впоследствие да се мисли и за допълнителни съкращения, предлагат от Световната банка. И се мотивират: няма нужда от толкова магистрати, след като натовареността им с дела от 2011 г. непрекъснато намалява.
Следователите също са попаднали на мушката на експертите: "Средната натовареност с дела на следовател в Националната следствена служба през 2013 г. е 11.89 дела, от които 5.79 дела са били свършени и само 0.56 са приключили с мнение за предявяване на обвинение в съда. Това е много ниска натовареност и още по-нисък процент на предявяване на обвинения. А според Министерството на правосъдието тази натовареност с дела е спаднала допълнително от 2013 г. насам", отчитат експертите от международната институция. И съветват правителството да вземе мерки.
Самата Световна банка също прави свои предложения как може да се нормализират числеността и натовареността на съдилищата. Много от тях обаче са твърде радикални. Затова и повечето от юристите, до които "Параграф 22" се допита, ги определиха като "дискусионни", "екзотични" или направо "неприемливи".
Например няма спор, че съкращения в системата и преструктуриране на съдилища трябва да се направи – с това вече всички се съгласиха – поне на думи, още преди Световната банка да го впише като предложение за реформи в съдебната ни власт. Твърде спорно е обаче дали за държава като България, в която доходите на населението са прекалено ниски, е разумно шестте съществуващи в момента апелативни съдилища да бъдат сведени до две или три, както предвиждат експертите на СБ. Не се приема еднозначно и препоръката да остане само едно военно съдилище, в което да работят двама съдии.
Най-спорен обаче е въпросът какво да се прави с "излишните съдии" – термин, с който нашите магистрати за първи път се сблъскват в прав текст.
"Излишните"
След петгодишен стаж в системата магистратите придобиват несменяемост. Това значи, че те не могат да бъдат принудени да напуснат работното си място или системата, освен ако сами не пожелаят това. Другите варианти са: ако изпаднат в трайна невъзможност да работят, ако получат присъда или бъдат уволнени дисциплинарно за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за уронване престижа на съдебната власт.
Затова и "излишните" – т.е. магистратите, за които не може да се осигури достатъчен обем работа, с която да си заслужат заплатите, се превръщат в проблем. Няма как гражданите да бъдат принудени да водят още и още дела, само и само да им осигуряват заетост. А няма как и да бъдат освободени от работа – просто защото са несменяеми.
Експертите на Световната банка са отчели тази специфика. И са потърсили "обходни пътища" и варианти за разтоварване на системата, част от които са, меко казано, "революционни".
Една от добрите идеи е да се използва командироването на съдии. Сега то се прави без абсолютно никакви правила и с еднолични решения на председателите на съдилищата. А това води до фаворизиране при изпращането на съдии в по-горестоящи съдилища със свързано с това увеличение на заплатите и до възможността председатели на съдилища да влияят върху решението на тези командировани съдии, които искат да запазят своето командироване, отчитат от Световната банка. Затова се предлага командироването да поеме Висшият съдебен съвет, който да въведе ясни критерии и най-вече да командирова след оценка на натовареността.
Друга от препоръките на СБ е "излишните" магистрати да бъдат преразпределени към други, еднакви по степен съдилища, в които има по-висока натовареност с дела и съответно – нужда от повече съдии. Това е най-приемливият вариант, до който впрочем вече бяха стигнали сами и членовете на Висшия съдебен съвет, а и голяма част от магистратите.
Очевидно е обаче, че това няма да е достатъчна мярка, защото преразпределянето в натоварени съдилища няма да може да "настани" всички "излишни". Затова СБ предлага и друга крачка: съдиите да бъдат преразпределяни и в по-ниски по степен съдилища, т.е. магистрати от окръжен съд например да могат да бъдат "пренасочвани" надолу в системата – към районните съдилища. С уговорката, че им се запазват по-високите нива заплати и ранг. Контрата в това предложение обаче е фактът, че това си е своеобразно понижение за хора, които са се явявали на конкурси, за да се качат в по-високите равнища в системата. И лесно може да бъде определено като нарушение на права.
Но и това не е всичко. Още по-драстично звучи третата възможност, предлагана от СБ: "Правителството да разгледа варианти, позволяващи на тези съдии да се пенсионират или да бъдат назначени в държавната администрация като алтернативен изход вместо промяна на закона." А тя вече се приема от юристите като абсолютно неприемлива и явно противоконституционна.
Бюджетът
Разходите за издръжката на съдебната власт излизат на средностатистическия българин много по-скъпо, отколкото на другите европейци. Но въпреки всичко системата е недофинансирана – заплатите на магистратите са под минималните стандарти за Европа, съдебните бюджети едва покриват възнагражденията и осигуровките, а в системата не остават почти никакви средства за инвестиране в сгради, техника или издръжка, констатира Световната банка.
"В светлината на неопределеността на финансиране, пред която е изправена съдебната власт, и възможностите за нейното преструктуриране може да е възможно ВСС и министерствата на финансите и на правосъдието да постигнат споразумение относно средносрочна стратегия за финансиране на съдебната власт. Такова споразумение би могло да се основава на план за преструктуриране на съдебната система, който води до по-ефективна съдебна система с по-справедливо разпределение на натовареността (чрез пренасочване на съдии, консолидиране на съдилища и свиването на съдебни длъжности и персонално необходимите), които могат да бъдат изцяло финансирани (както текущи, така и капиталови разходи), без да се прибягва до ежегодни дебати по допълнителни бюджетни искания. Като се имат предвид общите разходи, се препоръчва част от всички икономии от преструктурирането на съдебната система да бъдат използвани за финансиране на увеличения на заплатите и по-високи капиталови разходи", препоръчва банката. От тази дълга и витиевата фраза обаче най-важната част е в малката думичка "може". Която българите, вследствие на натрупания си вече "демократичен" опит, си превеждат като "няма да стане".
Впрочем Световната банка е доста по-категорична, като казва, че е "налице възможност" да се вдигнат съдебните такси – една стара мечта на управляващите съдебната система, която се опитват да пробутат от години. Която досега се препъваше в необходимостта да се намери баланс върху безобразно ниските доходи на българите и задължението на държавата все пак да им осигури достъп до правосъдие.
За капак СБ препоръчва и децентрализация на решенията за разходи и даване на възможност част от събираните от съдилищата такси да остават при тях и да се харчат от председателите на съдилища, "В момента съдилища трябва да получат предварително разрешение от ВСС за всеки разход, който правят от бюджета, докато всяка такса, която съдът получава, се прехвърля на ВСС. Може да се позволи на председателите на съдилищата да запазват някакъв процент от таксите, които техните съдилища събират", предлагат от СБ.
И какво от това?
Всичко това, което са констатирали експертите на СБ, е факт. Препоръките – къде добри, къде – спорни, вече са на масата. И какво от това, след като първата реакция на депутатите е: "Не пипай!" А е несъмнено, че всяка реформа в съдебната власт на първо място е въпрос на политическа воля.
С оглед на демонстираните нагласи сред политиците този доклад на Световната банка има всички шансове да си остане по-скоро "за сведение" – това вече се е случвало. Макар че е възможно част от препоръките все пак да се изпълнят: например тази за вдигането на таксите или за съкращаването на и без това незаетия щат. Възможно е и да се тръгне към сливане на някои районни съдилища – т. нар. "бутикови", в които има по двама-трима съдии и по три пъти повече служителки. Военните също отдавна са на мушка, така че и при тях съкращенията изглеждат неминуеми. Но дотам. Всяко по-сериозно преструктуриране в системата просто няма как да бъде направено при толкова яростна съпротива отвътре и пълният бойкот отвън.
