До появяването на бойните самолети от пето поколение фигурата "свредел" е била кошмар за летците. При изпълнението й летящата машина се оставя в състояние на свободно падане, при което тя е неуправляема и дори най-опитният пилот не може да я извади от него. Следва разбиване и сигурна смърт на пилота. В такова финансово състояние в момента се намира Гърция. А дали България не върви по нейния път?! Сигурни сме, че още при произнасянето на този въпрос много финансови капацитети у нас ще се изсмеят. Сигурно така са се смели и техни колеги преди двадесет години, когато Гърция е задлъжнявала. Реално погледнато, България е много далеч от трагичното състояние на Гърция. Според тригодишната бюджетна прогноза съотношението на държавния ни дълг спрямо брутния вътрешен продукт ще бъде 28.9% – три пъти под Маастрихтския критерий за това съотношение, който е 60 процента. За вайканията на нашенските опозиционни политици, че правителството трупало дълг, който чак внуците ни щели да плащат, пък въобще не си заслужава да споменаваме. Аксиома във финансите, откакто свят светува, е, че дългът се плаща с поколения… Това е неизбежно като смъртта и данъците. За да не изпадаме в ситуация като тази на южните ни съседи, е добре отрано да се анализират някои неблагоприятни тенденции, които се проявяват от началото на кризата у нас. Едната е, че
държавният дълг е малък, но бързо расте
– и като абсолютна стойност, и като съотношение спрямо БВП. В края на 2009-а, когато кризата ни споходи, общият размер на държавния дълг бе 4.83 млрд. евро, или 14.86% спрямо БВП. В края на септември 2015-а според отчетите на Министерството на финансите той е 11.72 млрд. лв., или 26.7% от БВП. А според тригодишната бюджетна прогноза след една година той ще надхвърля 13 млрд. лв. и 28.9% от БВП. Излиза, че за седем години размерът на дълга ще е нараснал 2.7 пъти, а съотношението му към БВП ще се увеличи над два пъти. Ако продължаваме с тези темпове, на двадесетата година от началото на кризата – към 2029-а, дългът ни ще е стигнал 94 млрд. евро. И тъй като през същото време БВП със сигурност няма да се е удвоил, държавните задължения ще са прехвърлили размера му на 100 процента. Това за нас, българите, ще е онова, което определихме в началото като смъртоносната пилотска фигура свредел. А когато се стигне до това състояние, ще бъде късно и напълно безсмислено да задаваме из медиите традиционния въпрос кой е виновен. Затова е важно отсега да алармираме и да настояваме да се предприемат реални мерки срещу подобна опасност.
Друг важен детайл при управлението на държавния дълг, както и при управлението на частните финанси е ликвидността.
Няма никакво значение, че дългът на държавата е примерно 100 млрд. евро, ако финансовите й резерви са 90 млрд. евро. В България тази т.нар. ликвидност може да се измери като съотношение на покритието, което фискалният резерв на държавата осигурява, на размера на дълга. Числата предлагат доста странни съотношения. Според данни на Министерството на финансите в края на 2009-а, когато фискалният резерв е бил 7.67 млрд. лв. (или 3.92 млрд. евро), коефициентът на покритие е бил 81.25 процента. През септември 2015-а, когато фискалният резерв е доста по-голям – 10.7 млрд. лв. (или 5.47 млрд. евро), коефициентът на покритие вече е едва ли не наполовина: 46.7 процента. Излиза, че независимо от увеличения фискален резерв, финансовата устойчивост на хазната е паднала близо два пъти. При това да не забравяме важната подробност, че говорим за септември 2015-а, а до края на годината ситуацията ще стане още по-мрачна, защото по думите на финансовия министър Горанов през последните месеци ще трябва да бъдат похарчени огромни суми. Иначе защо той иска актуализация на бюджетния дефицит? И още нещо – според данни на Министерството на финансите към края на септември 2015-а републиканският бюджет отчита излишък от 134.6 млн. лв., а през оставащите месеци на годината финансовият министър смята, че държавата ще трябва да похарчи над 2.4 млрд. лв., за да достигне дефицита, поискан в предложението за актуализация на бюджета. А той ще се финансира предимно за сметка на фискалния резерв, така че размерът му, а оттам и покритието на дълга ще е още по-малко от отчетеното за деветте месеца. Държавниците ни могат и да се хвалят, че цената, при която се поема нов дълг, силно е намаляла, но за това си има обективни причини, които са извън икономическото състояние на страната ни. А що се отнася до ликвидността на държавата, числата говорят сами за себе си колко драстично се е влошила тя.
Впрочем, като стана дума за
лихвените плащания по заемите на държавата ни
не трябва да се забравя, че голямата част от тях, особено що се отнася до външния дълг, се базират на плаващи лихви – Лондонския междубанков лихвен процент (ЛИБОР") или Европейския банков лихвен процент (ЮРИБОР) плюс твърда надбавка. Тук е важно да се знае един факт: от 2009-а насам България сключваше заеми при постоянно намаляващи равнища на ЛИБОР-а и ЮРИБОР-а. Причината за това бе, че Европейската централна банка постоянно свиваше лихвените си равнища – политика, която обикновено водят икономиките в състояние на рецесия, каквато е тази на ЕС. Само че, макар и бавно, икономиката на ЕС започва да се възстановява, а финансовите анализатори очакват от това да последва решение на ЕЦБ за постепенно увеличаване на лихвените равнища. На финансовите пазари веднага ще откликнат с покачване на ЛИБОР-а и ЮРИБОР-а. Това от своя страна ще увеличи лихвените разходи на хазната ни при обслужването на държавния външен дълг. И ето още една линия, по която ще се получи натиск върху бюджета. Кога ще настъпи това увеличение и колко голямо ще е то, никой не може да каже. Но какъвто и вид да има този ефект, той трябва да се има предвид.
Всъщност разходите по обслужване на лихвените плащания по дълга и сега не са малко. За деветте месеца на годината общият им размер е 598.2 млн. лева. А според прогнозите на финансовото министерство до края на 2015-а те могат да надхвърлят 870 млн. лева. В проектобюджета за 2016-а са заложени разходи за лихви за 774 млн. лв., но ако ЕЦБ ги повиши през 2016-а, тази сума може да бъде и по-голяма. При сегашните си нива разходите за плащане на лихви по държавния дълг не са тежест за бюджета ни. Но има реална опасност да се превърнат в такава при очертаващата се перспектива за нарастване на дълга и за вдигане на лихвите равнища на международните пазари.
От всичко казано дотук е ясно, че българският държавен дълг все още не е заплашен да влезе в "свредел", но за да се застраховаме срещу такава опасност, е добре до една-две години да приключим с политиката на дефицити и бюджетът да започне да приключва с излишъци. Не е нужно да са големи, но дългът трябва да спре да расте, а покритието му да намалява. Не направим ли това, неуправляемото финансово пропадане по модела на Гърция ни е в кърпа вързано. И това няма да е финансово завещание, което ще оставим на внуците си, а неволя, която ще сме живи да видим и да преживеем още ние.
