Световните финансови регулатори представиха на 9 ноември "последните си инструменти", с които трябва да се сложи край на феномена "прекалено големи банки, за да фалират". Предложенията са разработени от Борда за финансова стабилност (FSB), който координира дейността на контролните органи от Г-20. С тях се затваря страницата на започналия след финансовата криза от 2007-а период на интензивно регулаторно "нормотворчество" (добило популярност като "Базел ІІІ"). То цели да бъде избегнато каквото и да било дестабилизиране на банковия сектор в бъдеще и харченето на пари на данъкоплатците, за да бъдат спасявани банки.
Планът на FSB трябва да бъде разгледан и одобрен от лидерите на Г-20 на срещата им в началото на идната седмица в Турция. Именно те възложиха през 2009-а разработването на набора от реформи, простиращи се от по-високи изисквания за банковата капитализация до осветляване на пазара на финансови производни и до ограничаване на премиите за банкерите.
Решенията, огласени на 9 ноември, се отнасят за антикризисния буфер, известен като "капацитет за абсорбиране на общата загуба" (TLAC). Именно той, а не пари на данъкоплатците, ще се използва за разформироване, за закриване или оздравяване на банка от системно значение, която е стигнала до фалит. Акцентът е върху структурата му и по-специално върху онази негова третина, която ще съдържа облигации, конвертируеми в акции, в размер на 16% от претеглените съобразно риска активи на съответната финансова група до 2019-а и 18% до 2022-а. При колапс на кредитора тези книжа ще бъдат използвани за привличане на средства. Въвежда се и изискване коефициентът на задлъжнялост (който според "Базел ІІІ" най-общо измерва съотношението на първокласния капитал към банковите задължения) да се повиши от 6 на 6.75 процента.
При 18% стойност на TLAC през 2022-а банките ще трябва да набавят между 457 млрд. евро и 1.1 трлн. евро, за да изпълнят предписанията на финансовия регулатор, в зависимост от времето, определено за попълване на недостига, и от типа дългови инструменти, които отговарят на изискванията. Най-тежко ще бъдат засегнати банките от развиващите се пазари, които бяха изключени от наредбите за TLAC. Четири от тях – "Селскостопанската банка на Китай", "Банката на Китай", "Китайската строителна банка" и "Индустриалната и търговска банка на Китай", в момента не разполагат с легитимни инструменти по смисъла на TLAC, но получават отсрочка до 2025-а да достигнат долната граница на буфера, а до 2028-а и тавана му. Този график ще бъде сгъстен, ако корпоративният дълг на пазара на съответната държава скочи над 55% от нейния БВП, посочва Бордът за финансова стабилност.
Анализите на Базелския комитет за банков надзор показват, че две трети от банките в 30-членния списък на FSB са доста далеч под нормативите, които трябва да покрият през 2019-а. Капацитетът за покриване на загуби на онези от тях, които са базирани в развитите стопанства, е бил 14.1% в края на 2014-а и те трябва да привлекат 498 млрд. евро през следващите три години. Ако се прибавят и кредиторите от развиващите се пазари, недостигът на пари за компенсиране през първата фаза набъбва до 767 млрд. евро.
Тези числа обясняват растящите притеснения, които предизвиква сред мениджърите на големите глобални банки и предлаганата реформа, която се определя като "Базел ІV". По този повод председателят на FSB Марк Карни, който е и управител на "Бенк ъф Инглънд", обясни на журналистите, че "това не е капитал, а абсорбиране на загуби… следователно не може да става и дума за Базел ІV, … а за довършване на "Базел ІІІ". Според управата на FSB предложенията ще окажат известен негативен натиск върху икономическия растеж, но той ще е "силно ограничен". Ако разходите на банките за финансиране на буфера срещу загуби се повишат и те ги компенсират с увеличение на лихвените проценти по отпусканите заеми с между 5 и 15 базови точки, това би понижило икономическия растеж между 0.02 и 0.05 процентни пункта за периода.
Указанията на FSB са емисиите за попълване на TLAC да обхващат основно "замяна на един вид облигации с друг с различни характеристики, а не нови оферти за цялата недостигаща сума". Наложени са и ограничения, предпазващи банките от изкушението да държат прекалено много книжа от индивидуалните буфери на всяка от тях, за да не станат прекалено зависими финансово една от друга. На този етап тези взаимни вложения са малки по оценка на експертите.
В писмо до лидерите на Г-20 Карни посочва, че "държавите трябва да въведат в действие юридически и регулаторни рамки за използването на тези инструменти". Защото, въпреки окончателните наредби за TLAC, правомощията за "преструктуриране" на фалирали банки по света все още се прилагат "на парче" и трябва да се положат още много усилия за обмен на трансгранична информация. Карни допълва, че FSB все още търси начини да сложи край на проблема "прекалено голяма, за да фалира" и извън банковия сектор, като продължава да работи по регулациите на фирмите за управление на активи. Очаква се регулаторът да направи препоръки за тях през първото полугодие на 2016-а.
