На една дегустация у Гарелов той сподели лично наблюдение, което, без да подозира, е с епохално философско значение за битността ни на „различни“ на Балканите. „Най-добрите кръчми в Атина се казват "Солун", а най-добрите в Солун – "Константинопол", сиреч "Истанбул“, каза очевидецът.
До бой сме стигали с гърци и кипърци чие национално ястие е мусаката. Истината – турска е, открадната от арабите. Бобът също, гювечът и той… Така че стига сме се помпали. Дълги векове Европа е била турска. Географски – най-много до Виена. Последният опит османите да минат отвъд е от 1683 г., когато великият везир Кара Мустафа обсажда Виена с около 300 000 бойци. Цели 54 дни трае обсадата. На помощ идва полският крал Ян Собйески, оня дето сега е на етикета на водката. С 30-хилядна армия той разбива десетократно по-многобройния противник и оставя на бойното поле 20 000 шалвара да ги вее вятърът.
Затова цивилизационната граница в Европа минава през Виена. На изток от нея едни сме седели 500 години под османско, други – 300 – като унгарците, но едно е ясно – че сме вземали от поробителя. Та все пак османската е единствената империя, която от начало – от селджушкото племе, което на една сватба изклало сватбарите от другите племена – до официално обявения й край от Кемал Ататюрк през 1923 г. е управлявана само от една фамилия.
Сега към последното развитие. Няма и месец, откакто Канцлерката полудя. След като покани сирийците в Германия, Меркел покани и турците в Европа. Висше дипломатическо въжеиграчество ли е това, или капитулация пред исканията на Турция, която в ролята си на бежански бент може да иска всичко? Сигурно и двете.
Но дали пък политиката няма нищо общо с реалността?. Ако слушаме Аристотел, „Политическата мъдрост е вид мъдрост“. Но мъдрост, която не почива на реалностите, звучи странно. И страшно.
Кемал-Ататюркова, постсултанска Турция лежи с 97% от територията си в Азия.
Още от бащите на европейската интеграция Робер Шуман и Жан Моне до Меркел до Франсоа Оланд за Европа се мисли като за „християнски клуб“. Натискът на Турция за приемане е бил приеман от меката сила ЕС с елегантна неотстъпчивост и малки жестове, които да не накърняват емоциите на ислямската, но светска държава, член на НАТО още от 1952-ра. Тук трябва да припомним, че Турция е асоцииран член на ЕС от 1963-а. През 1987-а официално кандидатства за пълно членство и е призната за страна-кандидат през 1999 година.
Хората си имат министър на европейските въпроси, сега той се казва Егемен Багъш. Ето как говори той: "Днес в Европа няма друго правителство, което да е по-реформистко от нашето. Докато страните в ЕС страдат под ударите на кризата, нашата преживява своя най-демократичен, модерен и прозрачен период в историята си." „Болният човек“ от вчера се изправи и набра достатъчно сила, за да предписва рецепти на днешна Европа“. (Руският император Николай Втори нарича болен човек Турция по време на Кримската война.)
В крайна сметка никой открито не е против членството на Турция по религиозни причини. Възможно е в някои случаи това да се изтъква зад кулисите, но то рано или късно ще се промени с приемането на Албания, на Босна и Херцеговина (част от която също е доминирана от мюсюлманското население).
Аргументите против са много повече геополитически (тъй като Турция е много голяма държава), демографски (с твърде голямо население) и икономически (съществуват големи диспропорции в икономическото състояние на Истанбул, от една страна, и Анадола, от друга). Както пише Орхан Памук: „Градове, покрити с мъртвешки прах.“ Някои от тях световни рекордьори по момински самоубийства.
Ами факторът „Вечно вето“ на Кипър заради окупацията на северната част на Острова на Афродита.
Най-силният аргумент в подкрепа на членството на Турция в ЕС е, че по този начин ще се засилят позициите на светските кръгове в страната и на наследниците на Ататюрк и тогава ще има повече свобода за християните, като например за Вселенската патриаршия в Истанбул. По този начин ще се прекъсне верижната политическа нестабилност на тази натовска държава от десетилетия. А тя – нестабилността, се свежда до това, че идва на власт след избори добре замаскирано ислямистко правителство, постепенно започва да атакува светския характер на държавата, военните проявяват търпение до време, след това – преврат и стабилизиране на Турция до следващите предсрочни избори, когато ислямистите идват пак.
Но дали би успяла 500-милионна Европа да абсорбира 80-милионна Турция, след като не успява да изглади цивилизационните различия дори и в една 7-милионна България? И дали пък ние, българите, не трябва да спрем да се делим на патриотари и толерасти по този важен въпрос и да мислим трезво. Дори и по най-грубия начин – искаме ли да сме външна граница на ЕС, или не?
