Поредният законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който е внесен в деловодството на Народното събрание, е истински предвестник на реформите в министерството. От Глава трета в проекта става ясно, че около 2500 служители от МВР след промените ще станат държавни служители от новообразуваното Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги" (ДП ЦПУ). Статутът му е дефиниран в чл.62, ал.3 от Търговския закон, седалището му ще е в София, а броят на териториалните му поделения вероятно ще отговаря на броя на областните дирекции на МВР в страната. Последната дума по този въпрос обаче ще я каже вътрешният министър.
ДП ЦПУ ще се занимава с анализиране, управление, изпълнение и контролиране на дейности по изработка на български лични документи. Дейността му включва и разработване, предпечатна подготовка и изработване на защитени документи, печати и щемпели; производство и монтаж на табели с регистрационни номера на превозни средства. Негова грижа ще са и проектиране, разработване, поддържане и развиване на програмни продукти, необходими за предоставяне на административни услуги от МВР. Ще му бъде възложено и разработване, поддръжка и развитие на автоматизирани информационни системи за нуждите на МВР. Според проекта имуществото на новото държавно предприятие не може да бъде обект на принудително изпълнение и не се открива производство по несъстоятелност. То ще се финансира чрез държавни такси, от приходи от собствена дейност, от лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания. Предприятието ще може да получава и дарения.
На практика в него се влива цялата администрация от сегашната дирекция "Български документи за самоличност" и "Пътен контрол".
От МВР излиза и Дирекция "Специална куриерска служба", която преминава към Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Досегашните служители от дирекцията стават държавни служители от ДКСИ, а материалната база, която досега принадлежеше на куриерската служба, също отива на подчинение в комисията. Във връзка с промяната на ЗМВР се предвижда и допълнение в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), според което служителите от комисията, които приемат, пренасят и доставят материали, съдържащи класифицирана информация, имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп. Техните коли ще бъдат със специален режим на движение.
След приемането на проектозакона някои екстри за редица институции в държавата ще отпаднат. Например безплатната им охрана от звена в министерството. За спокойствието си вече ще си плащат президентството, Народното събрание, Министерският съвет, БНТ, БНР, а тарифата е същата като за футболен мач.
Дни преди публикуването на законопроекта бившият вътрешен министър Румен Петков пък очерта спорните моменти в проекта, които според него са резултат на липсата на обществен дебат. Според Петков, след като МВР учредява държавно предприятие с търговска цел за издаване на лични документи, би трябвало всеки да може да създаде подобно търговско дружество. Същото се отнася и до процедурата по регистрация на автомобили. Ако това ще са търговски дружества, това означава, че съобразно правилата в ЕС всеки трябва да има право да кандидатства свободно за такава дейност, изтъква Петков.
