Всички искат повече пари за култура. От депутатите в парламентарната комисия по културата и медиите до генералния директор на БНТ Вяра Анкова и колегите й от националното радио и телеграфна агенция – Радослав Янкулов и Максим Минчев. Само че крайната дума има финансовото ведомство. А то по дипломатичен начин показа във вторник (17 ноември), когато бе заседанието на ресорната комисия, че няма да развързва излишно кесията. Което постави депутатите пред свършен факт и те само фиктивно одобриха отпуснатите средства.
Това потвърди, но във неформална среда и пред гости след края на заседанието, депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Той самият обаче не показа особена загриженост за бюджета на културата, но за сметка на това демонстрира "добри" обноски, наричайки "тъпоъгълник" и с производни думи, колегата си от АБВ Петър Кадиев.
Заместник-министърът на културата Боил Банов успя да констатира само, че за ведомството през следващата година са осигурени почти 140 млн. лева, което е около 0.5 на сто от прогнозирания Брутен вътрешен продукт. Разочарование обзе и ръководителите на обществените информационни институции. Причината е, че и догодина от държавния бюджет ще се заделят толкова пари, колкото и сега. Което означава, че Българската национална телевизия ще получи 65 млн. лева, националното радио 42 млн., а Българската телеграфна агенция 4.3 млн. лева. Те се оплакаха, че освен замразените разходи, ще трябва да похарчат и допълнително средства за охрана. Дейност, която досега безплатно извършваше Министерството на вътрешните работи. След направени промени в законодателството обаче БНТ ще трябва да извади 1.5 млн. лева за охрана, а БТА да плати близо 280 хиляди лева. А това на практика означава свиване на техния бюджет.
Комисията отложи и гласуването на първо четене на промените в Закона за радиото и телевизията. С тях най-общо се предвиждаше отпусканата досега субсидия на националните медии да се нарича "трансфер", който да се преразпределя по различни пера от бюджета им. Наред с това се очакваше да отпаднат и месечните такси за потребителите и бизнеса, които трябваше да се начисляват на всеки регистриран електромер. Този начин за финансиране (който напомня за събирането на лицензионни такси от британската Би Би Си) на обществените медии у нас така и не влезе в сила, въпреки че това бе предвидено още от 2007 година. Депутатите от комисията уважиха молбата на Вяра Анкова за организирането на дебат, на който да се обсъди как обществените медии да попълват бюджетите си. Генералният директор на БНТ видя такава възможност като се увеличи рекламното време на държавните медии.
Междувременно депутатът от Реформаторския блок Иван Иванов, който е и член на въпросната комисия обяви, че ще инициира законодателни промени, с които да се наложи регулация на новинарските сайтове. Това се наложи, след като страници близки до депутат от Движението за права и свободи писаха, че лидерът на "Демократи за силна България" Радан Кънев бил хомосексуалист.
Грозните "новини" бяха препечатани от изданията на Пеевски и на практика продължиха по най-грозен начин войната срещу един от лидерите на Реформаторския блок. По този повод Иванов съобщи за "БАНКЕРЪ", че до две седмици той и експертите на блока, ще предложат законодателни промени. Засега идеята е дописване на Закона за радиото и телевизията, в който да се опише и регулацията на интернет медиите или създаването на чисто нов закон само за тях. И по примера на вестниците, които се саморегулират, това да става и със сайтовете. Иванов призна, че регулацията ще отнеме от свободите, но това ще помогне за прекратяването на "разгулното" поведение на част от тези сайтове.