Колкото повече се вглежда човек в новия рейтинг на нашите университети, толкова по-силно става убеждението му, че системата ни за висше образование е сбъркана и като организация, и като финансиране, и като очаквани резултати. Но така ще е, докато парите продължават да следват студента, независимо какво и къде учи той. Всъщност една от основните цели на тази класация е да отсее качествените от добре живуркащите си вузове, чиято единствена цел е да прилапат държавната субсидия.
Освен за ориентация на кандидат-студенти смисълът от университетския рейтинг е да насочва политиките във висшето образование. Заместник-министърът Николай Денков каза, че на тази база държавата ще прави политики във висшето образование и ще преразпредели парите за висшите училища. Това обаче се случва с много бавни темпове и докато процесът бъде завършен, университетите ни ще са безнадеждно изостанали дори спрямо европейските си конкуренти на средно ниво. За 2015-а едва 12.8% от субсидията на вузовете се определя според качеството на обучението и реализацията на завършилите висшисти на пазара на труда. До 2020-а този дял трябва да стане 60%, но дали няма да е късно и ще остане ли изобщо някой да учи у нас?
Публична тайна е, че с изключение на медицинските и част от техническите специалности, почти всичко останало във висшето ни образование е пълнеж, който съществува само заради традициите и гарантираните държавни пари. Бизнесът също е длъжен да поеме своята отговорност, а не само да се оплаква, че не може да намери кадри. То и как да намери, като завършващите инженерни, природни и математически специалности са 10 пъти по-малко от средното ниво за Европа? Започналата сега реформа, включваща приоритетно финансиране за дефицитни пазарни специалности, трябваше да бъде планирана и заложена в учебните програми още преди 10-15 години.
Като цяло рейтингът показва няколко ясни тенденции. Гарантирана работа има само за новите медици, компютърджии и МВР-кадри, докато всички останали започват борбата след излизането през университетските врати. Средният осигурителен доход на завършилите е 925 лв., което показа, че знанията и уменията на младите специалисти все още не са високо ценени от бизнеса. Крушката си има опашка, защото новоназначените са зле подготвени и, най-общо казано, не знаят къде се намират. По принцип безработицата сред „прясно“ дипломиралите се спада, но това е заради намаляващата конкуренция и за сметка на по-ниските доходи. Показателно за състоянието на висшето образование е, че над половината от завършилите работят на места за по-ниско квалифицирани. Осен това всеки четвърти дипломирал се не се осигурява, което значи, че или е с приложна професия и е емигрирал, или се е присъединил към армията от безработни и в скоро време също ще избере изхода през Терминал 2.
Съвсем не е изненадващо, че специалистите по медицина, фармация и стоматология са най-конвертируеми на пазара на труда с под 1% безработни, както и военното дело, при все че останахме почти без армия. Здравните специалности са най-търсени и от чуждестранните студенти, за които България е евтина дестинация с качествени медицински програми.
Любопитното е, че най-много безработни има сред младите животновъди, историци и археолози. Което показва, че нито агробизнесът, нито археологията, независимо че би трябвало да са сред държавните приоритети, дърпат нагоре с достатъчно бързи темпове. Завършващите туризъм пък масово не работят това, за което са учили, тъй като в бранша висшисти много-много не са нужни.
Освен от придобитата специалност доходите в голяма степен зависят и от училището, което си завършил. Най-много – над 3 хил. лв., получават преборилите се за диплома по информатика и компютърни науки в Софийския университет, а малко под тях са завършилите администрация и управление в Американския университет. Същите специалности и направления в други вузове обаче гарантират ниски доходи или трайна безработица.
По традиция Софийският университет "Св. Климент Охридски" е на първо място в 21 от 24 професионални направления. Столичните Технически и Медицински университети също са безапелационни лидери във всички направления, в които обучават студенти.
Софийският университет, Медицинският университет-София и Химикотехнологичният и металургичен университет са водещи в миниподреждането за научен потенциал. Те имат най-висок индекс на цитиране на научните им публикации, за разлика от 18 български висши училища, които въобще не фигурират в международните бази данни за наука.
Филолог ще оздравява Алма Матер
Професор Анастас Герджиков бе избран за нов ректор на Софийския университет „Свети Климент Орхидски", след като в оспорвана битка за доверието на академичното съсловие надделя над проф. Тони Спасов. Наследникът на проф. Иван Илчев заяви, че ще търси финансов мениджър за делата на водещия ни вуз.
„Няма как един ректор да разбира от всичко – от боядисване до качество на образованието“, каза Герджиков. Според него Алма Матер се нуждае от професионално ръководство в икономическата, финансовата и административната сфера. Новият ректор припомни, че преди година е имало идея със Закона за висшето образование да се раздели ръководството на университетите на административно-финансова и на академична част, която той поддържа и днес.
Герджиков планира да осигури допълнителни 5 млн. лв. годишно извън субсидията за научни проекти, които може да се набавят чрез развитие на основната дейност на университета – образование и наука.
