Милена Гунчева е председател на Центъра за спогодби и медиация към Софийския районен съд и Софийския градски съд. Преди седмица центърът организира кръгла маса за проблемите и перспективите пред медиацията у нас, в която се включи елитът на юридическата общност – висши магистрати, адвокати, преподаватели и разбира се – медиатори. Това беше и поводът да попитаме има ли бъдеще медиацията у нас.
Г-жо Гунчева, научиха ли хората какво означава "медиация" за тези десетина години, откакто тя съществува у нас?
– В кръга на шегата, преди години почти всеки втори ме питаше защо се занимавам с "медитация". Та се налагаше да обяснявам за какво всъщност става дума. Радвам се обаче, че вече не е така. Всъщност медиацията започна да си пробива път у нас още от края на 90-те години. Но законът, с който бе уредена, бе приет през 2004 година. Оттогава насам хората, макар и бавно, свикнаха с термина. Но и разбраха, че това е един начин да решат проблемите си далеч по-бързо, по-евтино и по-цивилизовано, отколкото това може да стане чрез съда. Но е факт, че медиацията все още се приема трудно: на българина повече му се иска да "натрие носа" на отсрещния, такава ни е народопсихологията. А и хората се чувстват някак по-сигурни и по-спокойни, когато проблемът им се решава от съда. Пък е и далеч по-лесно някой друг да каже какво трябва да се направи, някой друг да реши, отколкото сам да поемеш отговорност за решението.
Стана ясно, че в Министерството на правосъдието има работна група, която обсъжда законодателни изменения, свързани с медиацията. И една от идеите е да се въведе някакъв вид задължителност на тази процедура при различни спорове. Бихте ли пояснили за каква "задължителност" става дума?
– Да, вярно е, има такава работна група и се обсъждат промени в няколко закона: за медиацията в ГПК и АПК. Аз не съм неин член, затова бих могла да кажа само това, което сме дискутирали с колегите. Но първо трябва да поясним, че обръщането към медиацията преди всичко е въпрос на личен избор – никой не може да бъде принуден да потърси нашата помощ, ако не иска, ако не е убеден, че това е по-добрата възможност за него. Иначе не би имало и никакъв смисъл – такъв човек просто би бойкотирал процеса и от него не би имало полза. Затова, когато става дума за "задължителността" на медиацията, трябва да се подхожда много внимателно. Но действително има идея за въвеждане на нещо такова: например като информационна среща между страните или някакъв вид предварителен стадий преди завеждането на определени видове дела: брачни спорове, в които има силно изразен интерес на дете, потребителски спорове, при делби, при междусъседски дрязги… Например при развод и спор за родителските права. Логиката на една такава задължителност в случая е, че тя би принудила двамата бивши съпрузи да седнат на една маса и да разговарят, да чуят какво мисли единият и какво – другият. Защото всеки родител си мисли, че знае какво е най-добро за детето му и много често това "най-добро" според него е детето просто да не вижда другия родител. Но това не е така – детето има нужда и от двамата. Затова родителите трябва да потърсят шанс да се разберат. А ако няма такава задължителност – те просто няма да го направят. Другият вариант, който се обсъжда, е дали да не се предостави възможност на съдиите, преди да се произнесат по определени казуси, по своя преценка да изпращат страните на задължителна медиация – разбира се, когато се прецени, че това би довело до някакъв резултат. Но всичко е все още само идея, вариант. Тепърва ще видим какво ще се приеме и дали изобщо ще има такава промяна.
Казвате, че има идея за промени и в Административно-процесуалния кодекс (АПК). Там пък защо? Ще се решават с медиация спорове между гражданите и държавата ли?
– А защо не? Ако ще говорим за гражданско общество и нова култура на общуване – все отнякъде трябва да се започне. Да ви припомня ли защо изобщо съществува административното правораздаване? За да защити правото на гражданина, който не може да бъде безправен в отношенията си с държавата. Идеята на тази промяна е съдиите по вече образувани дела да препращат страните към медиация, защото сега в АПК такъв текст няма. Защо да не може например по един индивидуален административен акт да бъде открита процедура по медиация между държавния орган и гражданина? Например при отчуждаване на земи за строеж на магистрали. Там – знаете, че споровете са свързани с оценката – тя се прави от държавата и обикновено е изключително ниска. Каква е пречката страните да се съгласят да се направи друга – с цени, по-близки до пазарните?
И смятате, че държавата ще приеме подобна възможност с радост?
– Надали ще е с радост, пък и това е само пример, с който исках да илюстрирам какво би могло да се случи и у нас, след като от години подобни практики съществуват в Европа. Всъщност малцина знаят, че има една препоръка на Комитета на министрите към Съвета на Европа, която съществува още от 2001 година. Тя препоръчва на държавите да насърчават използването на алтернативни средства за разрешаването на спорове между частни лица и държавни органи – чрез медиация, арбитраж, помирителни комисии и други. Тази препоръка обаче все още не е намерила място в нашето законодателство. Вижте, медиацията е само в помощ на спорещите – независимо дали става дума за държавен орган, или за обикновен човек. Защото тя решава спора далеч по-бързо и по-евтино, отколкото това се случва в съда. В това е и смисълът на тези промени в закона, които предлагат колегите.
Всъщност за какъв тип спорове ви търсят най-често сега?
– Най-много са брачните – предимно за родителските права върху децата, но сме помагали и при решаването на имуществени спорове при прекратяването на брака. Всъщност точно брачните дела са най-тежките. Защото все по-често имаме по двама отговорни родители, които еднакво силно искат да получат родителските права. За децата си родителите се борят до последно, а това прави споровете наистина трудни, понякога – неразрешими. Но дори и в тези случаи, в които не успяваме да помогнем, пак има полза от медиацията – тя може поне да подобри комуникацията между двамата родители, да подобри отношенията помежду им – да не са те толкова обтегнати, а това е само в интерес на децата. Много са делата за междусъседски спорове, делби на имущество, потребителски спорове – там можем да се похвалим, че 40% от споровете приключват със спогодба. Но все пак бих искала да уточня, че в нашия център постъпват само спорове по вече образувани дела в Софийския градски и Софийския районен съд.
Колко трае и колко струва една такава процедура?
– Много е специфично – няма регламент. Но за да се постигне един наистина добър ефект, понякога са нужни поне две-три срещи с медиатор. Хората трябва да са мотивирани, да искат да приключат спора със споразумение, да осъзнаят собствената си отговорност. Защото, пак казвам, много по-лесно е някой друг да реши вместо теб, отколкото сам да поемеш отговорността – за някои това е просто невъзможно.
Що се отнася до парите – и за това няма обща тарифа. Важно е да се знае, че ако едно вече образувано съдебно дело приключи чрез медиация и спогодба между страните, тогава се връщат 50% от платените държавни такси по делото. За другите случаи обаче всеки център по медиация има свои цени. Доколкото съм запозната – те варират около 50 лв. на час. Но в нашия център процедурите са напълно безплатни за гражданите.
Шегувате се, може би? Тъкмо вече свикнахме с мисълта, че няма "безплатен обяд"?
– Не, не се шегувам. Гражданите не плащат нищо. Ако трябва да сме точни, центърът беше създаден преди няколко години по проект, чието финансиране обаче приключи. Но ние останахме да работим на доброволни начала. Има колеги, които ни се сърдят за това – даже наскоро ни обвиниха, че така сме унищожавали, сривали сме медиацията като дейност. Но ние смятаме, че така можем да бъдем полезни и просто го правим. И сме горди с работата си – за петте години, откакто съществуваме, сме провели 555 медиации и сме помогнали на страните да постигнат споразумение в около 30% от случаите.
А кой контролира качеството на медиацията, която се предлага? Питам Ви неслучайно – защото при арбитражните съдилища, които се нароиха буквално като гъби след дъжд, липсата на контрол върху откриването и дейността им вече се очертава като съществен проблем.
– В момента няма структура, която осъществява реален контрол. Имаме Единен регистър към Министерството на правосъдието, в който са вписани всички медиатори. И е логично в такъв случай контролът да се осъществява от министерството. Но всички сме наясно, че това е твърде илюзорно. Проблем все още няма, тъй като няма и Бог знае колко много медиации. Но според мен назрява необходимостта да се създаде някаква форма на централизация и на контрол. Говореше се за създаване на Камара на медиаторите, но и тази идея е твърде оспорвана. Мога да кажа какво правим ние в нашия център: ние винаги се опитваме да търсим някаква обратна информация, оценка за работата си. Освен това сме приели правилото, че по всяка процедура работи екип от двама медиатори – това дава по-голяма сигурност на гражданите. Ако се случи някой да проведе самостоятелна медиация, това е само по изключение, и то само ако човекът е работил поне две-три години в центъра и има достатъчно опит зад гърба си. Тези правила обаче важат само при нас – не знам как е при останалите колеги.
И какво в крайна сметка е медиацията: психология, право или просто театър?
– Нито психология, нито право, нито театър. Медиацията е просто човечност. Във всичките й аспекти.
Що е медиация?
Медиацията е способ за доброволно разрешаване на спорове, при които страните се подпомагат от трето, неутрално и безпристрастно лице – медиатор, да постигнат взаимноприемливо споразумение. Медиацията е един от способите за извънсъдебно разрешаване на спорове наред с арбитража. Най-просто казано, идеята е да даде възможност на страните в един спор да го решат далеч по-икономично и по-бързо, отколкото това би могло да стане в съда. При това напълно конфиденциално – за разлика от съдебните процеси, които са публични, срещите на страните с медиатора и договорките им остават в тайна.
Според закона предмет на медиацията могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически или юридически лица. Медиация може да се използва и по наказателни дела в случаите, когато Наказателнопроцесуалният кодекс го допуска. Доказано ефективна е при семейни и наследствени, потребителски и междусъседски спорове. Когато се постигне споразумение, то има сила на съдебна спогодба и обвързва страните, за които става задължително.
