Събитията от втората половина на 2014-а са преподали доста суров урок на хората, спестили повече пари от гарантирания им размер в банките. Влоговете на населението са нараснали от 39.2 млрд. на 41.08 млрд. лв. в периода септември 2014-а – септември 2015-а, или с 4.8 процента. Но депозитите, надхвърлящи 200 хил. лв., са намалели драстично – и като бройки, и като обща сума.
Влоговете от 200 хил. лв. до 500 хил. лв. като брой са намалели с 18.6% годишно и с 19.1% годишно като обща сума.
Депозитите между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. са намалели като брой с 14.9%, а като обща сума – с 14.7 процента.
Броят на депозитите над 1 млн. лв. е намалял с 10.8%, а сумата им е спаднала с 12.2 процента. Казано иначе – в тези три групи на големите спестявания на гражданите в банките депозитите са намалели с близо 1600 броя, а сумите в тях са с близо 910 млн. лв. по-малко. Тази статистика обаче е малко подвеждаща – въпросните пари не са изтекли от банковия сектор, напротив –
спестяванията на гражданите бележат ръст
Какво тогава е станало с тях? Отговорът изисква да се обърне внимание на друга многозначителна тенденция, оформила се при депозитите на гражданите. Рязко са се увеличили – в пъти над средното – депозитите за сума между 20 хил. и 200 хил. лева. В статистиката на БНБ спестяванията на гражданите в този диапазон са разпределени в шест групи – от 10 хил. до 20 хил. лева, от 20 хил. до 30 хил. лв., от 30 хил. до 40 хил. лв., от 40 хил. до 50 хил. лв., от 50 хил. до 100 хил. лв. и от 100 хил. до 200 хил. лева. Очевидно – за да попаднат под защитата на Закона за гарантиране на влоговете. В случая – за анализа, който правим, са важни последните две групи.
При нормални обстоятелства едва ли човек, който е вложил в банка половин милион, би го разбил на десет по-малки – на по 50 хил. лева. Ако не по друга причина, най-малкото защото това е свързано с доста тичане, със загуба на време и с плащане на такси. И защото не е достатъчно влоговете на едно лице да са в границата до 200 хил. лв., за да бъдат защитени от закона. За да са ефективно гарантирани, те трябва да са и в различни банки. (Ако един гражданин има пет влога и сметки от по 50 хил. лв. в една банка, при евентуалния й фалит той ще получи не 250 хил. лв., а само 196 хил. лева.) И числата показват, че именно такова преразпределение на парите се е случило. Депозитите, съдържащи от 50 хил. до 100 хил. лв., за дванадесет месеца са нараснали с 9.4% – като брой на сметките, и с 9.5% – като обща сума на парите в тях. А броят на депозитите в групата от 100 хил. до 200 хил. лв. се е увеличил за същия период с 10.9%, а общата сума в тях е нараснала с 12 процента. Впрочем, ако погледнем числата в абсолютно изражение при тези две групи, ще видим, че общият ръст на сумите по тези влогове – с 1.11 млрд. лв., напълно съответства на описаните метаморфози.
Сигурно някой се пита нужна ли е някому цялата тази досадна статистика? Отговорът е категорично "да". Защото
подсказва опасен риск за банковия сектор
Ще припомним, че при плащането на гарантирания размер на влоговете в Корпоративна банка през декември 2014-а над 90% от тях останаха в банковия сектор. Но, естествено, се насочиха към банките, предлагащи най-високи лихвени проценти. На пръв поглед изглежда логично хората да търсят най-високата доходност за спестяванията си, след като гаранцията по влога им позволява да не носят риск. Друг въпрос е, че историята с Корпоративна банка би трябвало да ги научи, че за всяка проява на алчност рано или късно се плаща. Затова е доста по-разумно освен доходността, която предлага всяка една банка, да се отчита и рискът – в случая рискът от
концентрация на гарантирани влогове в отделната банка
за самата система и за финансовата стабилност като цяло. В този случай е важно да се вземат предвид две обстоятелства. Първо, предстои оценка на качеството на активите на банките, резултатите от която ще научим през лятото на 2016-а. А при негативни резултати покритието на гарантираните влогове в проблемните банки трябва да бъде осигурено. Никой обаче отсега не може да прогнозира със сигурност какви ще са те и дали ще покажат необходимостта от съществено преструктуриране (не дай, Боже – от затваряне) на някои големи банки. Второ, трябва да се има предвид, че според законовите правила и при процедурите при преструктуриране на банките, и при процедурите по несъстоятелност гарантираните влогове си остават гарантирани. С други думи,
покритието им трябва да бъде осигурено
Съществената разлика е, че при преструктурирането това покритие трябва да е налично, но може да не се стигне до директната му реализация. Докато при несъстоятелността то се използва за изплащане на влоговете.
За какво става дума? Да си представим, че се наложи преструктуриране на някоя голяма банка, в която общият размер на влоговете е примерно 4 млрд. лв. и от тях 3 млрд. лв. са гарантирани. Има такива кредитни институции в България. Та при подобно разпределение между гарантирани и негарантирани влогове само 1 млрд. лв., колкото са негарантираните, подлежат на разсрочване, предоговаряне или на евентуална транссформация в конвертируеми облигации. За останалата част – гарантираните влогове, чиято сума е 3 млрд. лв., Фондът за преструктуриране или Фондът за гарантиране на влоговете трябва да осигурят ликвидно покритие. И тъй като тези два фонда не разполагат с въпросните милиарди, пак според действащите закони, недостигащите пари трябва да ги осигури държавата. С други думи, при подобна концентрация на гарантирани влогове – ако се наложи преструктуриране на банка в сегашните реалности, ще е нужно и политическо решение. Вече видяхме какво означава това на практика – близо година се мотаха с решението за КТБ. И през цялото време приоритет имаше силно популистична, контрапродуктивна и държавно неефективна нагласа за вземане на решения. Оттам произтича истинският риск, който впоследствие се мултиплицира във финансовия сектор. А решението как да се намали политическият риск минава през смяна на политическата класа. По-лесното практическо решение е да се намали рискът от концентрация на гарантирани влогове. Това е възможно, но е доста продължителен процес. На първо място, за осъществяването му е нужна дългосрочна стабилност – не само във финансовия сектор, но и в икономиката, и в държавното управление. При подобна стабилност банките ще могат да увеличат доходността за влоговете над гарантирания размер и да стимулират заможните си клиенти да вкарват повече пари в такива инструменти. Говорим за заможните клиенти, защото именно на спестяванията на гражданите над 30 хил. лв. почти изцяло се дължи общият ръст на влоговете на населението. За увеличаване на тези над 200 хил. лв. просто е нужна стабилност.
