Гръцкото правителство и представителите на кредиторите в Атина вече имат временно споразумение за старт на плащанията по новата спасителна програма за 86 млрд. евро. Първите 2 млрд. евро в подкрепа на гръцката икономика и жизнено необходимите й 10 млрд. евро за рекапитализиране на "голямата банкова четворка" на съседната страна ще "потеглят" за южната ни съседка веднага, след като парламентът гласува необходимата за изпълнението на поетите ангажименти законова рамка. Всъщност основното искане на надзорниците по сделката е да бъде приет окончателно законът за просрочените ипотечни задължения, така че парите да не бъдат прахосани. Защото сред международните й кредитори се шири усещането, че повечето необслужвани заеми в местните банки могат да се припишат на т. нар. стратегически неизрядни длъжници. Това са лицата, които могат да си плащат ипотеките, но вместо това предпочитат да не внасят пари, разчитайки на сложната национална правна система, която отлага с години обявяването на ипотечните им заеми за просрочени. Атина пък се противопоставя на затягането на режима с мотив, че вече е въвела поредица от мерки, които намаляват стойността на домовете с правна протекция, както и доходите на лицата, класифицирани като изпаднали в затруднение. Според постигнатия компромис около 25% от собствениците на жилища ще бъдат защитени в значителна степен, а в бъдеще новият таван на доходите ще осигури по-ограничена защита на близо 60% от домакинствата. Очакванията са финансовите министри на еврозоната да разрешат превеждането на договорените парични траншове до края на седмицата.
Голямото бързане е заради необходимостта рекапитализацията на банковата система да приключи до края на годината. Защото в началото на 2016-а влизат в сила новите наредби на Европейския съюз, според които едрите депозанти в гръцките банки с авоари над 100 хил. евро също ще бъдат принудени да участват в спасителната акция.
Междувременно две от четирите водещи кредитни институции на Гърция – "Юробанк" и "Алфа банк", обявиха на 18 ноември, че ще запушат капиталовите си дупки, без да ползват държавна помощ, защото частните инвеститори са проявили голям интерес към обявените продажби на акции. А това е сигнал, че южната ни съседка може да се оттласне от дъното и отново да се върне към растеж. Конкурентите им – "Пиреос" и "Националната банка на Гърция" (НБГ), обаче ще трябва да получат пари от националния фонд за финансова стабилност – Hellenic Financial Stability Fund (HFSF). Държавната помощ за кредиторите ще бъде под формата на акции и на конвертируеми облигации под условие (CoCos). А фондът ще вземе необходимите средства назаем от Европейския механизъм за стабилност.
Четирите водещи гръцки банки трябва да набавят допълнителен капитал за 14.4 млрд. евро (почти пет пъти повече от комбинираната им пазарна оценка). Недостигът в капитала им бе установен от Европейската централна банка при проведените през миналия месец стрес тестове, а кредиторите започнаха да набират пари чрез продажба на акции.
Емисията на "Юробанк" е привлякла поръчки за 2.6 млрд. евро при необходими 2.04 млрд. евро. Огромният интерес се дължи основно на чуждестранни инвеститори. Заявките от гръцки субекти са били за около 300 млн. евро.
"Алфа банк" е получила заявки за около 2.5 млрд. евро – доста над планираните от кредитора 1.55 млрд. евро. Като се добавят средствата от замяната на дълг срещу акции за 1.01 млрд. евро, кредиторът попълва успешно констатирания недостиг от грубо 2.6 млрд. евро.
Капиталовите дупки на НБГ и на "Пиреос", обаче са двойно по-големи, съответно – от 4.6 млрд. и 4.9 млрд. евро. А това – в комбинация с факта, че поредната продажба на акции е втората за последните 20 месеца, намалява апетита на инвеститорите. Според запознати със сделката лица внесените оферти са били на най-ниските цени, които банките биха могли да приемат.
Сред участниците в рекапитализацията на четирите гръцки кредитни институции са Европейската банка за възстановяване и развитие (която ще купи акции за общо 250 млн. евро и не повече от 80 млн. евро на кредитор) и Международната финансова корпорация – инвестиционното звено на Световната банка (която ще вкара 300 млн. евро).
Междувременно Централната банка на Гърция съобщи в началото на седмицата, че извънредното финансиране на националните кредитори се е увеличило с 340 млн. евро през октомври. Те разчитат на тази ликвидна подкрепа от февруари, когато ЕЦБ "затвори" финансовия си прозорец за тях.
