Морският сезон отмина, но пак ще дойде и туристическият ни бизнес пак няма да е разбрал къде е ключът от бараката. Достатъчно е да чуем анализа на един от браншовиците – председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация за Североизточна България Димитър Димитров. Първо за категоризацията на хотелите.
Ако му вярваме, ще трябва да приемем, че в това отношение Гърция и Турция ни дишат прахта. В България имало хотели с много висок рейтинг, каквито отвъд южната ни граница "никъде няма да видите". При един и същи брой звезди (3 и 4), българските хотели постигали далеч по-висок рейтинг (9.2 – 9.3). В Турция рядко можело да се срещне оценка 9, а ако я има, хотелът щял да е непременно 5 звезди. И там за една седмица ще трябва да отделите около 7000-8000 евро. Ние нямаме такива цени, нямаме цени, по-високи от 1000 лв.", твърди Димитров.
Само че на кого го казва, ако твърденията му изобщо са верни? Кой българин например е чувал свой познат да хвърля 7000-8000 евро за едноседмичен хотелски престой в Турция? Такъв със свещ да търсиш, няма да намериш, макар че има хора, които се хвърлят и на 5-звездни хотели. После пък Димитров пояснява, че в категоризацията в България "е направена по съвсем друг начин и ние това го обясняваме много пъти, но хората го разбират различно". Ами явно така го обяснявате, че остава неразбрано. Или направо необяснимо. "Ако приемем, че в България хотелът е 5 звезди, в Турция и в Гърция трябва да е 6", не разбираме защо дори в хотелите им с 2 звезди ядеш на корем и си облизваш пръстите, а в нашите 5-звездни си оставаш гладен, защото ти пробутват боклуци.
Димитров обаче продължава. Преди месец и половина бил за 10 дни в Гърция при колеги и установил, че 80% от българските туристи ходели в апартхотели и си носели храната в щайги. "Там си готвят и после казват, че почивката е била много хубава, а жените им са капнали от умора. Всичко това става в една стая – и готвене, и спане, и всичко”, твърди браншовикът. Да, ама мнозина ходят и на палатка и са доволни, включително и защото могат по свое желание да редуват храненето с донесените в колата продукти с местна храна.
И пак Димитров: "Тричленно семейство да остави 2300 лв. в Гърция това евтино ли е (б. ред. – по-евтино излиза от хилядата лева на човек, с които се хвалите г-н Димитров)? А който е от Северна България, трябва да даде доста пари и за път. Цените в гръцките магазини са същите като в нашите, но в евро, което означава, че там е два пъти по-скъпо, отколкото в България. Числата са същите, но едно евро не е едни лев, нали?"
Може и да не е по-евтино, но срещу въпросното евро получаваш съпътстващи екстри, които у нас са направо непостижими. И най-очевадната от тях е, че за половин България Солун и Халкидики са по-близо от Черноморието. При това браншовикът признава, че "там е по-чисто". При нас обаче нещата се подобрявали със строежа на пречиствателни станции. Голяма екстра! Миналата година заустили "Златни пясъци" и "Слънчев бряг". Ако са ги заустили като нашия Лозенец (справка – това лято), съвсем ще си оправят имиджа. То и Димитров го признава: "Черно море няма как да стане по-чисто. Забравете го!"
