Затишие пред буря. Такава е ситуацията около новата Национална здравна карта, която ще отсече колко болници, легла, джипита и зъболекарски практики ще останат в обръщение. Здравният министър д-р Петър Москов твърдо е решил да ореже 3000 болнични легла за активно лечение, а други 3000 да трансформира в такива за долекуване и рехабилитация. Но дали Москов не залага на губеща карта? Методиката за изработване на областните здравни карти, от които ще се сглоби цялостният пъзел, вече бе обжалвана пред Върховния административен съд от Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници в България, Българската болнична асоциация и "Център за защита правата в здравеопазването и федерация "Български пациентски форум". Това на практика означава, че частният сектор, общинските лечебници и част от пациентските организации са твърдо против замислената реформа. Която, да отбележим, бе направена "на юруш", без публично обсъждане и без да се изслушат мотивите на тези, които се чувстват засегнати от пренареждането на здравния пазар.
А според опозиционерите даденото на здравната каса право избирателно да сключва договори с болниците спрямо наличния си финансов ресурс, освен че ще влоши достъпа на пациентите до лечение, може да доведе и до фалити на здравни заведения. В тази посока прогнозите са доста "черни" – от Центъра за защита на правата в здравеопазването смятат, че заради комбинацията от здравна карта и медицински пакети 70% от общинските болници ще затворят врати след април 2016-а и хиляди болни ще останат без лечение. Доктор Неделчо Тотев, председателят на Сдружението на общинските болници в България добавя, че цедката се стеснява и от изискванията за брой специалисти, медицинска техника и обучен персонал. Тотев предрича, че от общо 60 работещи общински болници сега, ще останат едва 18.
Само общинската болница в Чирпан е с текущ дълг от 50 000 лева. За да не затворят още преди Нова година, повечето от общинските болници са намалили заплатите на лекарите и медицинските си сестри и им плащат до 60% от месечното възнаграждение. Така доктор с две специалности и солиден трудов стаж получава 700, вместо 1500 лв., колегите им с една специалност са оставени на по 450 лв., а медицинските сестри взимат към 320 лева. Подобни заплати се доближават до помощите за безработни или социално слаби.
Министър Москов планира да отреже по малко легла отвсякъде, но това ще е много трудна мисия, ако съдим по досега изпратените в здравното ведомство областни здравни карти. Повечето общини и местни здравни структури настояват да се запази досегашното статукво, а някои дори искат увеличение на квотите. Показателна в това отношение е област Благоевград. Там първоначално се предвиждаше съкращаването на леглата за активно лечение с 30%, но след реакция на местния областен управител Бисер Михайлов и на експертите здравното ведомство е променило коригиращия коефициент и на практика техният брой ще се увеличи. В Специализираната болница за активно лечение по онкология „Св Мина" ще се вдигне броя на специалистите в първичната извънболнична медицинска помощ, а леглата за лъчетерапия ще станат 33 вместо 13. Ще бъде запазен и съществуващият брой лекари с редки специалности като неврохирургия, съдова хирургия и детска пневмология и фтизиатрия.
Не се предвижда преструктуриране или закриване на болници на територията на област Враца. Местната комисия отбелязва, че там функционира мрежа от достатъчно лечебни заведения за първична и специализирана извънболнична помощ, но със значителни териториални диспропорции в разпределението. Затова ще бъде създаден втори мобилен лекарски екип в спешния филиал в Козлодуй. Предвижда се да бъде увеличен броят на зъболекарите, а джипитата за област Враца се увеличават на 117. Общо за областта, в предложената на Министерство на здравеопазването здравна карта са предвидени 1255 болнични легла, като от тях 907 са за активно лечение.
Комисията, изготвила областната здравна карта на Сливен, препоръчва да се запази броят на леглата в болничната медицинска помощ, разкрити към момента в региона, както и броят на работещите медици в специализираната извънболнична медицинска помощ. Πpoeĸтът зa здpaвнa ĸapтa на Стара Загора също нe вoди дo нaмaлявaнe нa лeглa, cпeциaлнocти и oбeми на дейност, казват местните експерти. Oптимизaциятa нa лeглaтa и нaмaлявaнeтo им ще бъде c нe пoвeчe oт 60 – 65. Предвижда се в петте общини oт oблacттa, ĸoитo paзпoлaгaт caмo c пo eдин eĸип зa cпeшнa мeдицинa, дa бъдe cфopмиpaн пo oщe eдин cъc cъoтвeтнoтo тexничecĸo oбeзпeчeниe зa извъpшвaнe нa дeйнocттa. B пepифepнитe oбщини, ĸъдeтo имa нeдocтиг нa лeĸapи, ce пpeдлaгa дa бъдe зacилeн coциaлният пaтpoнaж и дa бъдaт oтĸpити cecтpинcĸи ĸaбинeти. Изгpaждaнe нa peгиoнaлeн цeнтъp пo oнĸoлoгия и цeнтъp зa peдĸи бoлecти ca cpeд дpyгитe пpeдлoжeния в местната здpaвнa ĸapтa.
Запазват се всички лечебни заведения в област Смолян съгласно проекта за областна здравна карта. Планирано е намаление на леглата за активно лечение с 18, така че те да останат общо 512 в областта. Сред новостите, заложени в предложението за здравна карта са идеи за разкриване на онкологичен център и хоспис в областния град, както и перспектива за развитие на инвазивната кардиология. Смъртността от онкологични заболявания в Смолянска област е с 3-4 пункта по-висока от средната за страната. Броят на леглата за рехабилитация в трите специализирани болници в Баните, Девин и Рудозем се запазва като се иска разкриването на 83 легла за продължително и палиативно лечение.
Нова специализирана болница за рехабилитация ще бъде създадена в Община Минерални бани, Хасковска област. Инвестицията е изцяло частна като за нея са предвидени 60 легла. В окончателния вариант на областната карта са вписани 925 легла за активно лечение, което е с 54 повече от съществуващите, а лекарските практики остават непроменени.
В Добричка област настояват за отпускане на повече лекари. В специализираната извънболнична помощ там сега работят общо 222 медици, а предложението е те да бъдат 235. Не достигат и 52-ма дентални лекари, както и 12 зъболекари и 115 медсестри. Общият брой на недостигащите легла в болниците е 360 от които 190 са за активно лечение, 140 за дългосрочни грижи и 30 за физиотерапия и рехабилитация. Търсят се 30 общопрактикуващи лекари в област Разград, за да се достигне необходимият минимален брой от 79 джипита. Зъболекарите там трябва да са 119, а са с 44 по-малко, няма специалисти в денталната медицина, не достигат специалисти във вътрешните болести, гастроентеролози, медицинска онкология, медицинска паразитология, пневмология, психиатрия, физикална и рехабилитационна медицина, хирургия, детска ревматология. Увеличаването на леглата в болниците също е заложено в проекта на здравната карта. В момента те са 433, а по норматив се полагат 800.
На този фон остава загадка откъде ще "клъцне" Москов, но предстои да се видят параметрите на областните здравни карти в София, Пловдив, Пазарджик, Плевен и Варна, където според данните на ведомството има излишък от легла за активно лечение. Както се вижда обаче, нито една област няма да си остави "каруцата в калта" и няма доброволно да се откаже от лечебниците, болничните легла и лекарите си. Така че министърът е поставен пред поредната тежка дилема, в която консенсусно решение май няма.
