Петър Драмов,
"УниКредит Булбанк" АД
Отношенията между държавите се поляризират все повече, поляризира се и пазарът.
На единия полюс е Европа, чието бъдеще става все по-мрачно и непредсказуемо. Безработицата все е закотвена над 10%, а инфлацията всеки момент може да стане дефлация. Рисковете пред икономиката на Европа стават все по-сериозни. Ето защо ЕЦБ най-вероятно ще пристъпи към увеличаване на паричните стимули.
Китайската икономика засега се развива, но с все по-бавни темпове. Ето защо през последната една година паричната политика на централната банка на Поднебесната империя беше насочена към засилване на паричните стимули.
Японската централна банка също не смята да променя паричната си политика, въпреки че последните данни ясно и красноречиво показват, че тукашната икономика се хлъзга в блатото на рецесията.
Точно на противоположния полюс е САЩ. Инфлацията тук се ускорява – сочат данните от вторник. Пазарът на труда се подобрява със стабилни темпове и нивото на безработните вече е 5 процента. На фона на казаното съвсем естествено и на място дойде съобщението за решението на Фед, че затягането на паричната политика е на дневен ред, както и вдигането на лихвите, което е много вероятно да се случи през идния месец.
Ето защо разликата между доходността, която носят десетгодишните държавни облигационни емисии на САЩ и на Германия продължава да се разширява и достигна седеммесечен връх от 177 базисни точки. Доходността на щатските книжа се увеличава и за последния един месец се е покачила от 2.02 до 2.26%, докато на немските продължава да се понижава – от 0.56 до 0.49% в момента.
Предстоящото покачване на лихвите в Щатите, в съчетание с финансовите стимули, така щедро обещавани и раздавани от председателя на ЕЦБ Марио Драги, подтикнаха дилъри и инвеститори към покупка и на корпоративни, и на държавни ценни книжа. С по 500 пункта се покачиха както щатският индекс Dow Jones Industrial така и германският DAX, което на практика означава покачване на стойността на търгуваните там книжа съответно с 3 и с 4 процента. Поскъпнаха държавните ценни книжа както на страни с първокласен кредитен рейтинг – като Германия, Франция и Холандия, така и на страни като Италия и Испания, а също и на държавите от Централна и Източна Европа.
Българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, също поскъпнаха. С 1 евро поскъпна цената на най-дългосрочната ни емисия с падеж през март 2035 година. Тя достигна 92.5 евро за 100 евро номинал и гарантира доходност от 3.67% – с 8 базисни пункта по-ниска в сравнение със седмица по-рано, когато беше 3.75% на годишна база. С 80 цента по-скъпо се търгуват и книжата ни с падеж през 2027 година. Придобивани вече при цена от 99 евро, те носят доходност от 2.73%, а не 2.81 процента. Стойността и на емисията ни с падеж през 2024 се повиши, но с по-скромните 40 цента. Продавана при 104.3 евро, тя носи 2.4% годишна възвръщаемост на инвестицията. Вече не на цена 101 евро, а срещу 101.3 евро може да се купят книжа от емисията ни с падеж 2022 година. Актуалната й по-висока цена осигурява по-ниска доходност и тя е 1.78% на годишна база.
Ползотворни за първичния ни пазар на държавни ценни книжа се оказаха добрите новини, идващи от Вашингтон и от Франкфурт. За пръв път от април насам Министерството на финансите реализира цялото предложено за продажба количество от десетгодишната облигация, и то при доходност, отговаряща на представите на ведомството за справедлива и реална.
За предложените за продажба държавни облигационни книжа с номинална стойност 70 млн. лв. с падеж през април 2025 г. на проведения от БНБ аукцион на 16 ноември се получиха поръчки за участие в размер на 110 млн. лева. Министерството на финансите одобри цялото предложено за реализация количество от 70 млн. лева. Достигнатата средна продажна цена се установи на 97.96 лв. и гарантира доходност от 2.54% на годишна база.
