Ужасяващата реалност на терористичните атаки в Париж и вероятността още през декември в САЩ да увеличат лихвените проценти накараха инвеститорите да направят нещо неочаквано: не се втурнаха да купуват от традиционните активи – "спасителни убежища", каквито са щатските ДЦК, златото и швейцарският франк. Очевидно световната финансова криза, последвалите трусове на европейските пазари на държавния дълг и необузданият ръст на балансите на централните банки са променили възприятията на пазарните играчи за безрисковите инвестиции.
Не трябва да се забравя, че по-опасните активи от категорията на корпоративния дълг или на валутите с високи колебания в котировките на развиващите се пазари се възползват периодично от капиталовия приток към по-спокойните пристани. Държавните облигации все още са магнит за капиталовите потоци на пазара на инструменти с фиксиран доход, но вече не се смятат за напълно безопасни активи заради ударното печатане на пари, което вършат най-големите централни банки в света. Докато корпоративните дългови книжа с привлекателно ниската вероятност да спре обслужването им в някои случаи се превръщат в предпочитани обекти за инвестиции от мениджърите на портфейли.
Пенсионните фондове традиционно залагат на "твърдите" активи, включително и свързаните с инфраструктурата и големите търговски имоти. И двата класа съхраняват статуса си на спасителни пристанища за някои инвеститори.
От валутите на развиващите се пазари вероятно ще се запази относителната сила на индийската рупия заради добрите дългосрочни фундаментални икономически показатели на страната. Китайският юан и руската рубла могат да спечелят от новините от миналия уикенд: очакваното включване на китайските пари във валутната кошница на МВФ, както и отслабване на геополитическия натиск върху Кремъл след набезите на терористите във френската столица. Тези тенденции обаче ще имат краткосрочен ефект. Защото, от една страна, централните банки променят мудно структурата на вложенията на валутните си резерви, а от друга – евтиният суров петрол ще продължи да тежи върху руския платежен баланс. Прогнозите на анализаторите са, че като цяло инвеститорите все пак ще предпочетат да насочват средства към развиващите се пазари със стабилни фундаментални показатели.
Ако се върнем обратно към развития свят, зелените пари спряха възхода си, след като пробиха нивото от 1.07 щ. долара за едно евро и поевтиняха към повечето си основни търговски конкуренти. Това се случи, след като на 18 ноември бе публикувано резюмето от последното съвещание на паричните стратези на Федералния резерв. От него се разбра, че повишението на щатските лихви ще започне почти сигурно през декември, но ръстът им ще е бавен и постепенен. Японската йена пък поскъпна, след като "Бенк ъф Джъпен" реши на съвещанието си в средата на седмицата да не увеличава паричните стимули за японското стопанство.
Щатският долар се е повишил към всичките си 16 основни съперници през тази година, защото набиращата мощ американска икономика подкрепя очакванията за първото за последните почти десет години лихвено повишение. Според някои валутни анализатори печалбите на зелените пари към йената и еврото вече са достигнали тазгодишния си максимум и средната им прогноза за края на годината е, че котировките ще се движат около 123 йени за един щатски долар и 1.08 долара за едно евро. Други валутни експерти обаче приканват да се изчака датата 3 декември, когато Европейската централна банка може да оповести нови монетарни стимули в подкрепа на стопанството на еврозоната. Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън пък ще даде отчет пред икономическата комисия на щатския Конгрес. Ден по-късно, на 4 декември, ще бъде публикуван последният за тази година доклад за заетостта и безработицата в Щатите. Тези събития ще помогнат на валутните играчи да определят посоката на движение на основните валутни двойки до края на тази и в началото на следващата година.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше изключително активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3475.6 млн. евро (6797.6 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.7% дял от купената и продадена валута.
