На практика във всеки офис се срещат три типа хора, с които е много сложно да се работи. Но се оказва, че има изход и от такива ситуации.
Мрънкачите
На всеки се е случвало да работи с колеги, за които постоянните оплаквания и проявите на недоволството са най-голямото удоволствие в живота. Най-неприятното е, че те непрекъснато ви въвличат в негативни разговори, което неизбежно започва да влияе и на вашето настроение. И най-учтивата молба да млъкнат само ще ви спечели врагове. От друга страна, вечните оплаквания на мрънкача също са непоносими…
В такива случаи засвидетелствайте протоколна симпатия към досадника и се опитайте да направите разговора по-практичен. Попитайте го как възнамерява да се справи със ситуацията. Какъв е планът му, има ли идеи. Мрънкачът или ще си тръгне (към което се стремите), защото не е дошъл при вас за решение на проблемите, а за да се оплаче. Или наистина ще се замисли как да преодолее трудностите и ще спре да се жалва.
Лъжците
Хора, които са готови на всичко, за да се издигнат в кариерата, често използват за тази цел лъжата и клеветата. Бихте могли да понесете това спокойно, ако сте сигурни, че всеки път, когато някой ви обвини в нещо, шефовете ще ви извикат и търпеливо ще изслушат вашата гледна точка. Уви, в живота не става така. В повечето случаи началниците изслушват само онзи, който пръв е дошъл да се оплаче. Което превръща борбата с лъжите в офиса в трудна задача.
Основното правило в такива случаи е да документирате в писмен вид всички делови разговори с колегите, на които не се доверявате. Така ще разполагате с доказателства. Ако сте обсъждали някакви въпроси и сте стигнали до устна договорка, не бъдете мързеливи, а изпратете писмо след срещата, в което още веднъж изброявате всички точки, по които сте постигнали съгласие.
Агресорите
Всички са срещали хора, които говорят в офиса само с повишен тон и недоволна интонация. И винаги започват всяка делова среща с обвинения. Те смятат, че не са работили, ако не развалят настроението на някого и не покажат на подчинените си, че не стават за нищо и отдавна е трябвало да ги уволнят.
Често такива хора са твърде умни и във всяка друга ситуация бихте ги изслушали с интерес, ако не бяхте толкова заети да ги ненавиждате. Случва се и обратното – понякога зад интонацията на армейски старшина агресорът се опитва да скрие своята ограниченост. Ако сте спокоен и чувствителен човек, трудно бихте работили с такива колеги. Затова им дайте отпор. Агресорът разбира само от сила и друг начин да го спрете няма. Той не е свикнал с това и щом усети, че не се поддавате на натиск, бързо ще даде "на заден ход". Което не означава да го фраснете с телбод в лицето. Достатъчно е да не му давате възможност да ви крещи на делова среща или на заседание и да отговаряте спокойно на всички обвинения, без да му позволявате да ви прекъсва. И тъй като с подобни типове е трудно да се разбереш от първия път, ще се наложи да повторите тези маневри многократно, каквото и да ви струва това.
