Освен от футбол и политика в България вече всеки разбира и от магистрали и пътища. За едни инфраструктурата е ключова за развитието на икономиката, за други "асфалтът не се яде". Истината обаче е, че всяко едно правителство се сблъсква с предизвикателства при финансирането на строителството и рехабилитацията на съществуващите шосета и мостове. Затова е необходимо да се осигурят дългосрочно поне по 400 млн. лв. годишно.
Как ще стане ли? Ами през 2018-а ни очаква
промяна на досегашната винетна система
за преминаване по пътищата, осигуряваща едва по 200 млн. лв. на година. Според анализите, направени от експертите на Световната банка, най-подходящо за българските условия е въвеждането на таксуване за изминатото разстояние от камионите (т.нар. тол), а за леките коли да продължи плащането на винетка, само че електронна.
Реално погледнато, водачите на автомобили няма от какво да се притесняват, стига да преглътнат оповестеното вече от 2016-а поскъпване на годишния стикер до 97 лева. След въвеждането на електронния вариант на сегашната винетка през 2018-а цената ще остане същата. Единствената разлика е, че тя вече ще бъде свързана с регистрационния номер на колата и ще се съхранява електронно.
Далеч по-различна ще е ситуацията за товарните автомобили, които ще усетят в пълна степен тежестта на европейската максима "замърсителят плаща". Което е логично, след като именно те нанасят най-големите щети на републиканската пътна мрежа. Тепърва предстои да се реши дали от техните собственици ще се взимат по 0.12, 0.20, или 0.28 лв. на изминат километър.
Ясно е, че тенденцията за
толерирането на по-"чистите" камиони
също ще се запази. Тези с двигатели от новите емисионни класове (EURO III – V+) ще плащат по-ниски ставки, а по-старите – по-"солено". Тарифирането ще става чрез бордови устройства – специални уреди за регистриране на пътни такси, които имат висока производителност, но и висока цена. Затова е предвидена е и още една опция – да се плаща чрез системите за управление на автопаркове и смартфони. Хората пък, които нямат желание да имат вземане-даване с модерните технологии, ще могат да си купят т.нар. маршрутна карта. Тя ще позволява еднократното придвижване от точка А до точка Б по платените пътища в рамките на определен времеви интервал. Най-вероятните потребители на тези карти ще са чуждестранните превозни средства, преминаващи през страната. Покупките им ще стават по електронен път или в специални павилиони, като данните за превозните средства (регистрация, клас и т.н.), плюс маршрутът и планираната дата на преминаване ще се предоставят от купувача. След изчисляването на дължимата такса тя ще се заплаща предварително.
В зависимост от ставка за таксуване, приета от правителството, както и от обхвата – само магистрали и първокласни пътища или към тях ще бъдат добавени шосета втори или трети клас, разходите за въвеждането на новата система за събиране на таксите ще са между 479 млн. и 745 млн. лв., а експлоатационните разходи впоследствие – между 148 млн. и 253 млн. лв. годишно. "Според избрания сценарий годишните приходи биха варирали между 661 млн. и 1.483 млн. лв. от 2018-а нататък. Така че в почти всички случаи системата ще излезе на нулата още през първата година", посочват специалистите от Световната банка.
На теория всичко звучи добре, но да не забравяме, че всяка една реформа рядко се посреща радушно у нас и по традиция предизвика сериозен негативизъм. Затова е необходимо да се отговори на няколко много важни въпроса. Първият от тях е:
кой ще събира тези колосални суми?
Днес средствата от продажбата на винетки постъпват в бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура", която след това ги внася в хазната и очаква да ѝ бъдат върнати през следващата година чрез държавния бюджет. След 2018-а приходите ще отиват другаде – в предприятие със специално предназначение, което ще поеме функциите на държавата, но без управлението на пътищата и определянето на размера на пътните такси. Последните ще останат в компетенциите съответно на пътната агенция и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Как ще се контролират водачите?
На платените пътища ще бъдат инсталирани специализирани камери и ще се използват, доколкото е възможно, съществуващи структури за проследяване на трафика. Естествено, ще се наложи и изграждането на някои допълнителни обекти на възловите места. Камерите ще правят цифрови снимки на преминаващите автомобили, включително и на регистрационните им номера. Тези данни, включително и приблизителният размер на превозното средство и дали тегли ремарке, ще се подават към електронната система, която ще установява има ли нарушения (липса на валидно бордово устройство, на маршрутна карта или електронна винетка, дали класът на автомобила според бордовото устройство съответства на действителния и др.). Ако всичко е наред, фотосът ще се изтрива. При установено нарушение обаче подробностите за нарушителя (включително и снимков материал) ще се обработват и глобата ще му се изпраща по пощата. При неплащане на наложената санкция в рамките на 30 дни тя ще отива в Националната агенция за приходите за принудително изпълнение. Снимките на прегрешилите чуждестранни превозвачи пък ще се изпращат в съответната държава, която ще има ангажимента да събере наложените в България санкции.
В случай че техниката не успее да се справи със задачата, е предвидена и "застраховка" – т.нар. мобилни звена за контрол по изпълнението, чиято основна цел ще е събирането на информация.
Ще отиват ли парите по предназначение?
В момента законът за пътищата забранява приходите от винетки да се използват за изграждането на нови пътища. Което е и един от основните аргументи на противниците на новата система. Те казват, че дори да се повишат многократно постъпленията, няма никаква гаранция, че те ще се използват за поддръжката на шосетата, а не за запълването на всевъзможни дупки в бюджета. Затова на първо място ще са необходими изменения в законодателството, които да позволят използването на парите от електронното пътно таксуване за изминато разстояние и електронните винетки за финансиране на пътното строителство. Иначе цялата система ще се компрометира.
Блюстители на реда
Най-голямата въпросителна за новата система е кой ще се занимава с правоприлагането в случай на установени нарушения при електронна винетка или тол. Вариантите са четири, като първият от тях е разширяване на правомощията на полицията или митническите власти. Едно от предимствата на използването на полиция ще е опитът, който КАТ вече има при издаване на наказанията за превишена скорост. От вътрешното ведомство обаче не са особено ентусиазирани. Оттам посочват, че техният фокус е върху нарушенията, които могат да доведат до смъртни случаи, т.е. правоприлагането в рамките на пътното таксуване не попада в този обсег. А също, че и сега не им достигат ресурси за изпълнение на задълженията им, свързани с превишена скорост и т.н.
Митниците са подготвени да налагат санкции на превозни средства на границата, но при условие, че получат пълната документация на нарушението, така че те само да прибират парите от наложените глоби. С други думи, желанието им е да действат като агенция за събиране на дългове, а отделен орган да налага глобите.
Друга опция е Агенция "Пътна инфраструктура" да се занимава с нарушенията. Тя и сега има правомощия съгласно Закона за пътищата за контрол на винетките, но на практика те не се упражняват често. Така че използването на АПИ за тази дейност ще е равностойно на създаването на нов орган, за което ще са необходими нови ресурси и умения, посочват от Световната банка.
Създаването на изцяло ново ведомство – като отделна организация или като част от предприятието за специално предназначение, е последният вариант. Предимството му ще е, че то няма да има други отговорности и ще може да се усъвършенства в контрол по изпълнението на услугата за електронното пътно таксуване.
Лошото е, че който и подход да се избере от правителството, правоприлагащият орган трябва да бъде създаден в най-кратки срокове, така че да може да участва в проектирането на правилата от самото начало.
