Миналата нощ сънувах кошмар: ученик съм и на черната дъска ще ме изпитват по математика. Макар усещането да е познато, от дълбините на подсъзнанието плъзна тих ужас, че ми предстои отново да се давя в онзи прословут басейн, който се пълни от две тръби, пък се празни от други три с различен диаметър, а аз трябва да изчисля кога в него ще има достатъчно вода, за да скоча от трамплина…
Бях се препотил вече три пъти, когато даскалицата най-сетне започва да диктува условието на задачата: по улица "Перник", в посока бул."Стамболийски" с равномерна скорост от 3 километра в час се движат три ромки – баба, дъщеря и внучка. Те са на възраст съответно 39, 26 и 13 години. Трите са бременни в девети месец. В задачата се пита: след колко години ти ще трябва да минаваш по съседната улица, защото по "Перник" няма да можеш да се разминеш с вървящите срещу теб роми?
Задачата направо ме потресе. Изтрих потно чело с тебеширена ръка и си рекох: скъсаха ме. И тогава се събудих. Бързо погледнах през прозореца и въздъхнах облекчено- улицата беше сравнително празна, само внучката от кошмара галеше наедрял корем…
Знам, че нещо в реалността, което ме е обезпокоило или пък силно ме е впечатлило, е предизвикало този кошмар. Макар че бързината, с която се множат, е поразителна, си дадох сметка че нямам нищо против ромите в махалата, даже познавам повечето от чаветата им. Не са те причина за кошмара.
И досущ като сенатор от древния Рим, където е имало практика да анализират сънища на заседания на сената, седнах да тълкувам моя. Тъкмо започнах и изведнъж в съзнанието ми проблесна чутото преди време, че в Китай вече са позволили на семействата да имат и второ дете. Навярно предполагаемият резултат от падането на това ембарго ме е шокирал, казах си. Реших да проверя и отворих на компютъра си някакъв онлайн брояч, който в реално време показва колко е населението на Китай в момента. Само за 10 секунди то скочи от 1 376 851 085 на 1 376 851 090 души. Очевидно ставах свидетел на чудо: на всяка втора секунда там се раждаше дете!
Мислех, че анализът е свършил, но проблясъците продължиха. Сетих се, че тези дни премиерът Бойко Борисов е в Китай. Помислих си, и без друго Борисов се оплаква, що не вземе да покани китайците да инвестират в човешки матриал у нас? Те имат огромен потенциал, развиват се с огромни скокове и освен деца, могат да правят всичко, включително и мартеници…
Що не?! Още повече, подобни инвестиции напоследък са на мода в Европейския съюз, тъй като щели да разнообразят застарелия генетичен матриал, да обърнат негативните демографски тенденции, да създадат нови работни места, да раздвижат икономиката и прочие положителни явления. Не случайно Ангела Меркел призова всички от Близкия изток да тръгват към Германия…
Когато Германия и ЕС се препълнят с бежанци, ще почнат да ни връщат мигранти от Близкия изток. Тук вече си имаме потомци на преселници от Индия, турци, власи, макета, евреи, значи са налице всички предпоставки България да стане модел за мултикултурна европейска държава.
Липсват ни само малко китайци. Ако попълним палитрата, държавата ще се изпълни със значение, ще натежи в международен план. И тогава можем решително да изтрием обидата, нанесена ни от "Ислямска държава", която ни пренебрегна и не ни изброи в списъка на враговете си. Поведени от главнокомандващия Росен Плевнелиев и военния министър Николай Ненчев, ние ще им обявим война и ще пратим шесте си МИГ-а да ги направят на пух и прах! А така!
Ако ги ремонтират овреме, разбира се…
