Главният прокурор Сотир Цацаров обяви началото на досъдебното производство, в рамките на което да бъде разследвано съдържанието на записите от скандала "Яневагейт". И постави началото на същинската операция по неговото замазване. Освен че ще разследва сам себе си "по вътрешно убеждение", Цацаров и замесените в корупционната схема за търговия с влияние могат да разчитат на подкрепа от Брюксел. Реакциите на евробюрократите от последните дни показаха, че те са готови на сделка "мълчание срещу стабилност". За пореден път се оказва, че ролята на обединена Европа като коректив на родната ни действителност по принцип е силно преувеличена. А в условията на финансова нестабилност и бежанска криза тя клони към нулата.
Към днешна дата перспективите за разнищване на скандала звучат като виц на годината. "Оправното момче" от записите Ясен Тодоров проверява случая от дисциплинарна гледна точка, оглавявайки етичната комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Съветът пък ще чака резултата от проверката, за да започне тепърва дебат за ставащото.
Президентът Росен Плевнелиев отказа да се ангажира с патронаж над специална комисия, която включва всички власти. Министърът на правосъдието Христо Иванов е за навлизане по същество в дебрите на скандала, но с условието да не закачат най-главния в него – премиера Бойко Борисов. А прокуратурата начело с Цацаров започна разследване малко след като той отсече, че това няма как да стане, понеже записите са незаконни. Междувременно главният прокурор сипе огън и жупел срещу правосъдния министър, че клати държавата в името "на грантови интереси", а Европейската комисия отбива номера с общи приказки.
Какво ще свърши прокуратурата, изпълняваща на конвейер политически поръчки под ръководството на Цацаров (справка: "Костинброд", "Кечърите", "Драшков", "Цветанов", "КТБ", "Тефтерите", "Манчев", "Бисеров" и прочее предизвестени провали) е повече от ясно. Главният прокурор не остави съмнение, че започва наказателно производство единствено за да отбие номера. Новината за започналото разследване той съобщи с гневен обвинителен тон спрямо онези, които го искаха. За начало Цацаров предупреди, че в материалите по досъдебното производство можело да се окажат и данни, "които, общо взето, обясняват поведението на някои от участниците в този разговор". Той не се чувствал застрашен, защото не бил "толкова страхлив", но бил наясно че "атаката е срещу много други неща, включително и мен". Ставало въпрос за "действие по сценарий" и сценаристи били тук, в София.
Сценарият щял да действа, докато траят всички процедури, свързани с измененията на конституцията, легитимирайки "определена част от политическия спектър". Имайки предвид реформаторите, главният прокурор заяви, че целта на атаките е "обезвреждане" на конституционните промени, макар че такива никой друг не предлага. Уверявайки, че няма да се оттегли, главният прокурор настоя, че не се смята за замесен в разговорите. Просто фигурирал в нечий диалог, което можело да се случи на всеки. Но пък и името му било "положено съзнателно в целия този сценарий." С Борисов не се били срещали на тема "Янева" и премиерът нямал никакво отношение към това да не се повдига обвинение срещу нея. Но същото – че няма намеса – твърдеше и по отношение на Делян Пеевски.
В четвъртък (3 декември) Цацаров продължи да говори по темата, давайки отново да се разбере, че от започналото разследване не може да се очаква нищо. Щели да положат усилия за установяване на самоличността на лицата, които са присъствали, защото било "абсурд да се ограничим до това, че имаме разговор между обвиняема и подсъдима и това затваря темата". Очевидно било, че редом с Янева имало и други присъстващи на разговорите й с Ченалова, и след установяването им ще се проверява прилагани ли са спрямо тях специални разузнавателни средства. Цацаров потвърди тезата си, че спрямо Янева и Ченалова СРС-та не са прилагани. Но не коментира и информациите в мрежата, че "третият човек" е бивш член на ВСС, избран от парламентарната квота по предложение на ДПС. Главният прокурор се закани обаче най-тежко на "четвъртия откровен човек" – имаше предвид наличието на задкулисни инициатори на скандала. Прокуратурата правела максималното, за да ги установи, назначена била и техническа експертиза на записа с 15-дневен срок за изпълнение.
По същество главният прокурор отново не остави място за оптимизъм, питайки: "Как очаквате да бъдат потвърдени думите на две лица, които разговарят за трето, четвърто, пето и шесто лице и в разговора не участва нито едно от тях – третото, четвъртото, петото и шестото лице?" В същия въпросителен стил Цацаров изрази и съмненията си в разпределянето на делото "Октопод" на Ченалова, но отговорът трудно можел да бъде даден със способите на НПК. Всичко щяло да си остане "предмет на сума интерпретации, които се правят". И делото "Бисеров" го интерпретирали "все едно аз да правя интерпретации на тема лексикалните особености и диалектите в румънския език – в България всеки разбира от право и от съдебна реформа, и министърът на правосъдието разбира от това".
В резюме Цацаров обобщи, че е налице дългогодишен маниер – "под формата на флашки, публикации и записи", при който се сменяли само имената, всичките до едно "мръсни" – "Гном", "Лиани"/ "Лиани", "Гном", и какво ли не още. Не можело обаче "политическият и общественият дневен ред на нормалните граждани и на държавата да се диктува от гномове и лиани." Шефът на държавното обвинение стигна и по-далеч и обвърза скандала с конституционните промени. Той лансира отново странната теза, че Реформаторите целят провала им с прогнозата, че на 9 декември, когато ще бъдат разгледани на второ четене в парламента, решението "може би няма да е в насоката, в която го желаят". За капак Цацаров се зарече нито един прокурор да не бъде "отстрелян" от нито един министър на правосъдието, освен ако е нарушил закона.
Отвличаща маневра с НК
Засилвайки огъня срещу предложените от Реформаторите конституционни промени, Цацаров приложи отново тактическия маньовър с нуждата от корекции в наказателните закони. Водела се безкрайна дискусия на тема конституция, вместо да бъдат предложени промени в Наказателния кодекс – в съставите на корупционните престъпления. От съседните балкански страни ни гледали учудено, когато се поставял въпросът защо у нас няма престъпление корупция в частния сектор. И понеже официалните държавни институции с право на законодателна инициатива (разбирай правосъдното министерство) не внасяли проекти за ускоряване на наказателното производство, с това се захванали депутати юристи заедно с по трима върховни съдии и прокурори. Те щели да предложат "експертен продукт", след като "една година е загубена в дискусии на тема стратегии, конституция/ конституция, стратегия." И не една година, а "20 години се загубиха в стратегии – ние сме царе на стратегиите, но сме слаби в тактиката". На въпрос за писания нахалост в продължение на повече от три години пак от висши съдии и прокурори проект на НК, който изобщо не беше внесен в Народното събрание, Цацаров хвърли вината изцяло на правосъдния министър, който го "захвърлил", вместо да го усъвършенства. Конкретно главният прокурор посочи нуждата от ограничаване на правото на съда да връща делата на разследващите, но даде да се разбере, че не очаква повече осъдителни присъди. Просто грешките на прокурорите щели да получават "своята изява под формата на повече оправдателни присъди". Не прозвуча по-ясно и казаното от Цацаров, че се работело по създаване на много по-бърза и опростена процедура за определена категория по-леки престъпления. Подобна специална уредба – с отделянето на по-леките състави на престъпления и определянето им като простъпки, беше предлагана. Но никоя професионална или политическа формация не застана зад нея.
Брюксел не искал оставки, а разследвания
Европейската комисия се държи като заклещена в небрано лозе във връзка със скандала "Яневагейт". В писмо, адресирано до вицепремиера по европейските въпроси Меглена Кунева и до правосъдния министър Христо Иванов, заместник-председателят Франц Тимерманс настоя всички данни за търговия с власт и корупция сред магистратите в България да бъдат проверявани. Но не иска оставките на замесените. С крайно дипломатичен тон Тимерманс заявява, че "ролята на комисията не е да влиза в дискусии как държавите членки да организират независими разследвания на конкретни казуси". Както и че "всякакви медийни публикации, предполагащи, че тя призовава за оттеглянето на които и да е лица, за които се твърди, че са замесени в случая със записите, са неправилни".
В писмото е цитирана част от последния мониторингов доклад за България, което практически означава, че Брюксел отказва да вземе отношение по скандала. Тимертманс пише, че "напредъкът" на България в правосъдната сфера ще бъде описан в следващия януарски доклад по Механизма за сътрудничество и оценка. Европейската комисия се интересувала все пак като част от критериите по мониторинга дали България прави проверки, когато има подобни твърдения за корупция по високите етажи на властта. Веднага е добавено обаче, че става въпрос за нормална работа в рамките на механизма за наблюдение. Мекият и изключително предпазлив тон звучи обаче нелепо редом с признанието на правосъдния министър Христо Иванов, че темата е заела 70% от времето за разговорите между него и пристигналите тази седмица във връзка с доклада експерти на Еврокомисията. Иванов подчерта това и изказа очакването, че "липсата на реакции от българските власти" и "шумът в опит да се подмени темата" ще се отразят на доклада.
