Христо Христов – основател на застрахователния надзор в България, Даниела Конова – бивш директор на Дирекция „Застрахователен надзор“, Румен Гълъбинов – бивш зам.председател на Комисията за финансов надзор и Борислав Богоев – бивш зам.председател на КФН поискаха оставката на сегашната шефка на надзора Ралица Агайн – Гури. Това бе официално обявено във вторник, 1 декември. В. „Банкеръ“ разполага с пълния текст на документа.
Писмото е адресирано до председателя на Народното събрание, всеки един от народните представители, Министерски съвет, председателя на КФН, до евроипейския надзорен орган EIOPA и Европейския комисар по правата на потребителите.
Ето основният мотив за исканата оставка, дословно цитиран: „прави се в ръцете на едно лице, което не притежава безспорни компетентност, безпристрастност и капацитет, да се съсредоточат правомощия и власт, с които ЕДНОЛИЧНО, БЕЗ КАКВИТО И ДА БИЛО САНКЦИИ И КОНТРОЛ, да промени профила на сектора в България и при това да не носи НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ, с което да създаде риск за функционирането на застрахователния сектор в България“.
Ралица Агайн – заместник-председател на КФН, ръководещ Управление “Застраховател надзор” е обвинена в груб лобизъм, преиначаване на европейските директиви, нарушаване правата на потребителите. Как е постигнато всичко това от тази дребна, миловидна дама? Четиримата обвиняват Гури в нарочно забавяне, за да се спестят обсъжданията – нещо, в което бяха обвинени преди седмица самите те. В писмото се припомня, че срокът, в който КФН в лицето на заместник-председателя Ралица Агайн-Гури трябваше да внесе законопроекта, беше до 31 март 2015г. Народното събрание трябваше да приеме законодателните промени, чрез които да бъде въведена Директива „Платежоспособност 2”. Въпреки че имаше изготвен проект от предишния заместник-председател, проектът не беше внесен в Народното събрание. Пристъпи се към изработване на нов Законопроект, който през септември 2015г. беше внесен за гласуване в Народното събрание и беше приет на първо четене без предварително обявяване в дневния ред и без обсъждане. „Това се случи под натиск на заместник-председателя на КФН г-жа Ралица Агайн-Гури“, пишат четиримата.
Бившите твърдят , че „законопроектът е разработен и с участието на адвокатска кантора и съгласуван с тесен кръг хора, без провеждане на ефективен публичен дебат. Регулаторът не само не направи необходимото, за да има диалог с участниците на застрахователния пазар, но и игнорира инициираните от авторитетни медии публични обсъждания“. (В разговор с авторите на писмото те уточниха, че тук става дума за публичното обсъждане на промените, организирано от в. „БАНКЕРЪ“, на което Агайн отказа да присъства).
След липсата на публично обсъждане като мотив е изброен цял ферман от конкретни основания за искането на оставката. Твърди се, че е направен опит да бъдат заблудени народните представители и
обществеността, че предложените текстове отразяват изискванията на европейски директиви. Законопроектът съдържал текстове, които защитават лобистки интереси, с което не само се нарушават правата на българските граждани, но и се създава риск България да бъде санкционирана. Сред тях е основният проблем на пазара – изричната забрана за сключване онлайн на най-разпространената застраховка “Гражданска отговорност”, оставането на срамния стикер, който удостоверява застраховката.
Потърсихме Агайн да коментира позицията си. „ Стикерът е надеждното средство за удостоверяване на наличието на застраховка“, убедена е тя. Опонентите й обаче твърдят, че при сключване на "Гражданска отговорност", застрахователят осъществява директна връзка със сървъра на Гаранционния фонд. Сключването на договор се удостоверява с единствен и неповторим номер на полицата, генериран от системата на Гаранционния фонд. В следствие на това застрахователят не разполага с правната възможност да отрича съществуването на полицата, от което г-жа Агайн-Гури твърди, че се опасява. Това автоматично се отразява в информационния портал на Гаранционния фонд, който е публичен и до него имат достъп всички потребители. Предвид сключването на тези полици директно през сървъра на Гаранционния фонд, дори издаването на допълнителен хартиен носител е излишно.
На второ място, контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"на автомобилистите се осъществява от органите на МВР – Отдел „Пътна полиция”. От три години служителите му разполагат с технически средства – таблети, чрез които в действителност извършат проверка в реално време в регистъра на Гаранционния фонд. В трайната съдебна практика също не се борави с понятието „стикер” като удостоверителен документ. Съдът приема, че е налице валидно действащ договор при доказване на платена премия и съответстваща справка от сайта на Гаранционния фонд. Не е необходимо дори полицата да е подписана, доколкото валидността на договора може да се удостовери с платежен документ за събрана премия и чрез справката в информационния портал на Гаранционния фонд.
Не на последно място, налице е пренебрегване на позицията на Министерство на транспорта и информационните технологии и ингнориране на политиката на правителството за електронно управление.
Пренебрегва се и позицията на български евродепутати, които подкрепят онлайн застраховането.
Забраната за сключване на застраховка “Гражданска отговорност” онлайн означава, че българските граждани не биха могли да сключат най-разпространената и стандартизирана застраховка по електронен път. Те непременно трябва да посетят офис на застрахователна компания или брокер, за да получат посочения стикер. Това изискване беше въведено от г-жа Агайн-Гури при предходния й мандат. Към днешна дата то защитава единствено интересите на няколко големи брокерски компании, които се изказват в защита на Законопроекта и на депутата Петър Кънев, свързан с печатницата, която произвежда стикерите. Този депутат е председател на комисията по Икономическа политика и туризъм, която е отговорна за приемането на Законопроекта. По искане на неправителствени организации той си направи отвод. За времето, за което съществува изискването за стикер, българите са платили за него над 25 милиона евро над застрахователните премии, без да се смятат разходите на застрахователните компании за дистрибуция и администриране.
Във всички 27 страни от ЕС онлайн търговията на застрахователни продукти е изключително застъпена, а има държави, в които застраховка “Гражданска отговорност” може да се сключва само онлайн. България е изключение.
Шест от най-големите застрахователни компании, опериращи на българския пазар подписаха писмо, в което подкрепят възможността за онлайн застраховане. Други изразиха подкрепа, но не биха искали да се противопоставят на регулатора, защото се страхуват. Европейската практика показва, че възможността за сключване на застраховка “Гражданска отговорност” онлайн води до повишаване на броя на застрахованите.
Агайн заяви пред "Банкенръ", че е убедена в правотата си, но няма да взема участие в този спор, защото всичко вече е в ръцете на депутатите. Нека те да отсъдят, каза тя.
Колкото до исканата й оставка, Агайн заяви: "Не коментирам".
