"Опраскан" ли беше и Христо Бисеров? От кого и защо? И каква точно роля изигра прокуратурата в неговия случай? Това са въпросите, които всеки нормален човек си задава от вторник (1 декември) насам, когато политикът беше оправдан от Софийския градски съд по всичките повдигнати срещу него обвинения. А надали някой вярва, че в "казуса Бисеров" изобщо става дума за право, борба с корупцията или желание да се възцари каквато и да било човешка или социална справедливост.
Да припомним какво всъщност се случи: на 3 ноември 2013 г. държавата се събуди с изненадващата новина, че вторият по сила човек в ДПС и заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров е подал оставка от всичките си ръководни постове в партията и в парламента. Дни наред никой не можеше да обясни какви точно са "личните причини", които са мотивирали Бисеров да стори това. Отговорът дойде от най-неочакваното място: прокуратурата.
Тя обяви, че в ДАНС е получена информация за наличието на сметки в Швейцария на Бисеров и за преводи в чужбина, извършвани между него и доведения му син Ивайло Главинков, които можело да бъдат "евентуално извършени престъпления против финансовата и данъчната система". Пак държавното обвинение каза, че по тази информация на ДАНС Софийската градска прокуратура светкавично е образувала досъдебно производство срещу Бисеров и Главинков. Посочени бяха и "работни обвинения", сред които имаше данъчни престъпления и пране на пари. А липсата на друго обяснение за внезапното оттегляне на Бисеров от политиката роди "обоснованото предположение", че информацията за предстоящото разследване е пристигнала първо при обвиняемия вместо при главния прокурор Сотир Цацаров и че всъщност това най-вероятно е бил прословутият "личен мотив", за който стана дума.
Горе-долу по същото време обаче се заговори и друго: че тази "справка" за сметките на Бисеров всъщност е стара и претоплена манджа, защото за авоарите му в Швейцария се знаело много по-отдавна. Това пък породи съмнението, че Бисеров може да е бил "отстрелян" заради някакво разместване на политически или икономически пластове в държавата, останало незабелязано от масите.
Като за капак се появи и лидерът на "Ред, законност и справедливост" Яне Янев, който сега го играе съветник на премиера Бойко Борисов. От телевизионния екран той разви своя версия: "Сега аз допускам хипотезата да е имало конфликт между Бисеров и Делян Пеевски. Депутати от ДПС, с които аз имам контакт, казаха, че Бисеров и Пеевски не са си говорили. Бисеров е бил категорично против предлагането на Пеевски за шеф на ДАНС…", каза той в интервю на 17 ноември 2013 година. И въпреки че лидерът на ДПС Лютви Местан отрече оставката на Бисеров да е била провокирана от ръководството на партията и оттеглянето му да има връзка с някакво противопоставяне между него и депутата Пеевски, и това съмнение остана.
Прокуратурата съвсем не помогна за разсейването на тези съмнения, дори напротив. Първо, защото след две години разследване, водено от натрупалата напоследък гръмка слава прокурорка Боряна Бецова, от първоначалните обвинения срещу Бисеров почти не остана и помен. Това, което беше внесено в съда, беше по-скоро смешно. В крайна сметка Бисеров беше обвинен в три престъпления: че укрил данък в размер на 34 000 лв., че не декларирал сметка с 314 000 долара в Швейцария и че не съобщил за операциите с тези пари. На всичкото отгоре се оказа, че прокуратурата дори и това не е успяла да докаже. В резултат тази седмица бившият политик излезе от съдебната зала по-чист от сълза.
Впрочем картината надали ще се промени след протестите срещу оправдаването на Бисеров пред по-горните инстанции: просто нула, дори десет пъти умножена по нула, пак ще даде толкова. Само боите могат да станат още по-гъсти и по-мрачни. Защото се твърди, че срещу Бисеров и Главинков има още "висящи" дела – включително за прословутото "пране на пари". Какво ще излезе от тях ще видим буквално до броени дни, защото двегодишният срок, който законът дава на прокуратурата да разследва, вече изтича. А това означава, че обвиненията срещу Бисеров и Главинков или трябва да бъдат снети заради невъзможността да се докажат, или да бъдат внесени в съда – с всичкия риск за прокуратурата да получи още една порция шамари, а Бисеров да си тръгне и с друга оправдателна присъда.
Така изначалното предположение, че Бисеров просто ще се окаже поредният "знаков провал" на прокуратурата, се очертава да стане стопроцентна истина. Но тогава въпросът ще бъде дали този провал е бил плод на обикновена некомпетентност, или е бил предварително изчислен и режисиран. А ако е така – от кого и защо?
Бисеров може да каже, но мълчи – той си знае защо. Засега вместо него говорят "каките" Янева и Ченалова. И нещата, които казват, разнасят все по-голяма смрад на "опраскано" – както в съдебната власт, така и в политиката. А какво ли ще стане, ако "запее" и Бисеров?
