Шансовете на България да възроди проекта "Южен поток" рязко се увеличиха след ескалацията на напрежението между Анкара и Москва. През седмицата руският енергиен министър Александър Новак заяви, че Русия спира подготвителната работа по проекта "Турски поток".
"В съответствие с постановление на правителството е спряна работата на междуправителствената комисия за търговско и икономическо сътрудничество между двете страни. В рамките на това решение са прекратени и преговорите за изработването на споразумение по "Турски поток", каза Новак. Преди него пък председателят на борда на директорите на "Газпром" Алексей Милер отбеляза: "Що се отнася до "Турски поток", то на първо място Турция трябва да ни потърси, ако за нея този проект представлява интерес. В момента Турция не се е обърнала към нас с подобно предложение."
Реакцията на Анкара също не закъсня. На съвместна пресконференция с президента на Азербайджан Илхам Алиев в Баку турският премиер Ахмет Давутоглу обяви, че двете държави са се договорили да ускорят реализацията на проекта за Трансанадолския газопровод (ТАНАП) и строежът му да приключи преди договорения срок – 2018 година. По думите му газовите ресурси на Каспийско море играят голяма роля в обезпечаването на енергийната сигурност на Европа.
Алиев на свой ред увери, че ТАНАП ще бъде реализиран вероятно по-рано и по този начин страната ще може да изнася природен газ за Турция и за Европа в по-големи количества. Началото на изграждането на газопровода бе дадено през март 2015-а, като акционери в проекта са азерската държавна компания СОКАР и турската БОТАШ, които участват и в консорциума, разработващ газовото находище "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море.
ТАНАП е част от Южния газов коридор, на който Европейският съюз разчита да разнообрази доставките си на природен газ и да намали зависимостта си от руското синьо гориво. Тръбата ще захранва Трансадриатическия газопровод (ТАП), ще е с дължина от 1850 км и ще прекосява територията на Турция от границата с Грузия до тази с Гърция. Очакваше се през 2018-а да започнат доставките на 6 млрд. куб. м газ годишно за Турция и 10 млрд. куб. м за Европа, сред които и 1 млрд. куб. м за България.
На практика добрите новини за София са две – освен че един конкурент отпада от играта за руския газ, ще може да разчитаме на азерското синьо гориво по-рано от предвиденото, стига, разбира се, да изградим интерконектора с Гърция. Въпросът сега е да се види какво ще стане с проекта за удвояване на капацитета на "Северен поток" 2, който също е опция за Москва да изнася газ към Европа, но през Германия. През седмицата се разбра, че девет държави членки са поискали от Брюксел обсъждането на този проект да бъде включено в дневния ред на срещата на върха на ЕС през декември. Според в. "Файненшъл таймс" инициатори на подписката са Полша и Словакия – и тя се подкрепя още от Чехия, Унгария, Румъния, Естония, Литва, Латвия и Гърция. Странно защо България, която е една от най-заинтересованите страни увеличаването на капацитета на "Северен поток" да не се случи, не е подписала писмото, въпреки че първоначално е възнамерявала да стори това. Иначе в подписката се казва, че новият проект на "Газпром" за намаляване на транзита през територията на Украйна "противоречи на политиката на ЕС за диверсификация на енергийните източници", а държавите, които са се съгласили да участват в него, "поставят своите користни интереси над енергийната безопасност на целия Европейски съюз".
Въздържанието на правителството да подкрепи тези действия все пак може би има своите основания. През седмицата вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев обясни, че от няколко месеца България обсъжда с Европейската комисия възможността за изграждане на съкратен вариант на спрения от Русия газопровод "Южен поток", който да доставя руски газ до приемен терминал във водите на Черно море край Варна и така да се реши проблемът с европейските регулации в областта на енергетиката.
