ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

650 000 българи не си дояждат според Международния индекс на глада

Интер Експо Център откриване на международните специализирани изложения Месомания

Публикуван е последният независим годишен доклад на Института за модерна политика, който е озаглавен „Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г.“ . Той е изпратен на омбудсмана, правителството, парламента и европейските институции. Според документа, нарастваща тревога буди тенденцията у нас за увеличаване на риска пред хората с ниски доходи от изпадане по социалната стълбица, водещо до липса на задоволително жизнено равнище – недостиг на храна и облекло, липса на жилище.

По данни на Международния институт за изследване на хранителната политика цели 9 % от българското население (приблизително 650 000 души) са хронично недохранени. Според Международния индекс на глада България се срива надолу в сравнение с 2014 г. Стойността на индекса за 2015 г. е 8,5 пункта спрямо под 5 през 2014 г., поради което страната ни изпада във втората категория държави по степен на разпространение на недохранването сред населението.

Ситуацията у нас се влошава в сравнение със сродни държави от балканския регион – стойността на индекса за Румъния е 5.3, за Сърбия 7.1, Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватска е под 5, а в Македония – 5.9. В същото време ситуацията през 2015 г. е по-лоша и отколкото в началото на прехода през 1990 г., когато Международният индекс на глада за България възлиза на 8.1, при това в условията на недостиг на хранителни продукти, затруднения в електроснабдяването“.

Сериозно безпокойство буди „замразяването“ на редица социални плащания, сред които размер на месечни помощи за деца; помощ при близнаци; обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години; месечна добавка за деца с увреждания; годишна квота за ваучери за храна на работещи; помощ за първокласници; средномесечен доход за придобиване право на семейни помощи; еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане; помощ за дете с трайни увреждания; помощи за дете на осигурена майка до 1 година; помощ за майки студентки; размер на обезщетението за безработица.

Това е отстъпление от стандартите на чл. 11 от Международния пакт за икономическите, социални и културни права – право на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот.

Като особено негативна характеристика на настоящето управление в доклада се посочва безогледното поемане на прекомерен външен дълг, с което се финансират предимно дефицити, разходи за сигурност и нереформирани бюджетни системи, а не се инвестира в социалната инфраструктура и за намаляване на неравенствата.

В доклада се изтъква, че текущата неолиберална политика в сферата на здравеопазването, обозначавана като „здравна реформа“, не отговаря на стандартите на чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. С нея се създават сериозни предпоставки за елиминиране на свободния достъп до здравеопазване на хората с ниски доходи.

Разбирането за здравеопазването като търговска дейност, а здравните грижи за хората, като услуга, а не като конституционно право, задълбочават социалните неравенства и ограничават достъпа до адекватни здравни грижи на бедните слоеве от населението, подчертава Института за модерна политика. Реорганизацията, която в момента тече в здравната система, създава условия за „здравеопазване на две скорости“, при което богатите ще имат своевременен достъп до качествени здравни услуги, докато бедните ще бъдат лишени от възможност да се лекуват, в случай че имат болест, чието лечение не е платено от здравния им пакет.

Здравето става все по-скъпо, разглежда се все по-често като обикновена пазарна транзакция – болният е клиент, който си „купува“ здраве, а лекарят и съответно болницата са „продавачите на здраве“, докато здравната каса играе ролята на банков посредник, който просто транслира парите на болния към касата на болницата. Този подход изключва социалната роля на здравето и обществения интерес. Тази политика е в разрез с препоръките на Световната здравна организация, които насърчават постепенното преминаване към универсално здравно покритие на населението.

В доклада се отправя критика и към промените в образователната сфера, които позволяват насочване на публични средства към частните училища. Това е ерозия на стандартите по чл. 13 от Международния пакт, който се отнася до правото на образование. С това управляващите на практика отвориха вратите за задълбочаващо се комерсиализиране на образователната система и поетапно намаляване на финансирането за държавните и общински училища.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст