След като в Аржентина и Бразилия левите сили изпаднаха в криза, дойде ред и на страната, която през последните две десетилетия се превърна в символ и бастион на южноамериканското левичарство – Венецуела. Проведените парламентарни избори там бяха спечелени с огромна преднина от опозиционния блок "Демократичен съюз". А главната причина за провала на левицата, чието управление започна през 1999 г. с избирането на покойния й вече лидер Уго Чавес за президент, е тежката икономическа криза, довела до сериозен недостиг на стоки от първа необходимост.
Още преди изборите сегашният държавен глава Николас Мадуро предупреди, че по време на вота се очаква "деструктивна намеса отвън", но въпреки това призна победата на опозицията. "С нашия морал и нашата етика ние признаваме тези неблагоприятни резултати, приемаме ги и заявяваме, че във Венецуела победиха конституцията и демокрацията", заяви Мадуро, като разсея съмненията, че може да прибегне до противоконституционни действия, за да възпре опозицията.
Управляващите в Каракас може и да са очаквали неблагоприятен развой, само че това, което се случи, едва ли е влизало в предвижданията им. Според окончателните резултати управлявалата досега Единна социалистическа партия получи всичко на всичко 55 от общо 167-те места в парламента. Останалите 112 мандата отидоха за представителите на "Демократичен съюз". Държавните медии определиха развоя на събитията като "неочакван триумф на крайнодесните", при все че въпросният съюз се състои от повече от 20 партии и организации, сред които има и центристки, и социалистически.
Все пак успехът на опозицията бе предопределен до известна степен от задънената улица, в която се озова правителството, след като през есента на 2014-а падна цената на нефта – основния източник на доходи за страната. До началото на нефтената криза основна стратегия на венецуелските власти бе да водят административна борба с инфлацията, която миналата година достигна 62 процента. Кабинетът въведе два курса на националната валута – международен и за вътрешна употреба, и административно ограничаваше повишаването на цените в търговията на дребно. Така бремето на скритата инфлация и дефицита падаше на първо място върху населението със средни доходи – тоест върху електоралния резерв на опозицията. В крайна сметка рязкото падане на бюджетните приходи в резултат на поевтиняването на петрола доведе дотам, че управляващите и националната банка изгубиха дори и относителния си контрол над ситуацията.
Въпросът, който сега вълнува наблюдателите, е как новият състав на парламента ще се отрази върху вътрешната политика. Според венецуелската конституция президентът е едновременно държавен глава и глава на изпълнителната власт, така че Националното събрание не би могло да повлияе на състава на правителството. От друга страна, победата с такава огромна разлика даде на демократите мнозинство, с което ще контролират бюджета, ще могат да променят състава на съдилищата и дори да предизвикат референдум за предсрочни президентски избори.
