Дойде ли време за празници, става страшно. Вместо да купонясват, студенти в Банско се клаха, все едно не са в навечерието на празника си 8 декември, а изживяват кошмарите от Елм стрийт. Бас хващам, че повечето знаят наизуст този филм на ужасите, но със сигурност никой от тях не е чувал и запявал студентския химн Gaudeamus igitur. В него между другото се казва: "Нека бъдем весели, докато младеем! След щастливата ни младост, след досадната ни старост в гроба ще изтлеем!" Вдъхновяващо е. И по тази причина едно време тръгвахме на студентския празник с песни, с бутилки и с гаджета. А днешните студенти тръгват на купон с ножове в задния джоб.
Сакатлъците не свършват с края на студентския празник. После се задават Коледа и Нова година. Някъде коледната нощ навярно е тиха и свята, както се пее в популярната песничка, написана от свещеника Йозеф Мор и композирана от учителя по музика Франц Грубер. У нас обаче няма тишина, няма святост. Напротив – вадят се арсеналите и се започват едни гърмежи и взривове, сякаш иде "Даеш" и краят на света.
Ако носехме празника в сърцето и очите ни грееха със светлината на Витлеемската звезда, нямаше коридорите на "Пирогов" да са пълни с осакатени от пиратки хора. Отношението към празниците и самото празнуване тук е показателно. Чалгата вече е генетично кодирана, все по-настървено храним тленното, а духът отдавна е натирен от храма. Университетите бълват посредственост, пошлост и неграмотност, в ритъм с конвулсиите на бездиханната образователна система. Бъдещето на нацията влиза в живота с нож в ръката.
Какъв ти "Даеш", ние сами сме си обявили джихад и ще се довършим собственоръчно…
