Задграничните инвеститори са изтеглили от Турция свои активи за 7.6 млрд. щ. долара през 2015-а. От тях 1.4 млрд. долара са "изтекли" само през ноември. Експерти на инвестиционната компания "Кепитъл икъномикс" и на шведската банка SEB очакват нови продажби и трусове на пазара на турската лира, която е на път да отчете най-дълбокия си спад от 2008-а насам. Освен геополитическите рискове от войната в съседна Сирия и санкциите на Русия заради сваления от Анкара бомбардировач Турция има и най-големия дефицит по текущата си сметка сред страните от Г-20. Като капак растат и опасенията на специалистите, че новото турско правителство ще използва високия си изборен резултат от проведените на 1 ноември предсрочни избори, за да притисне централната банка на страната да понижи лихвите, застрашавайки независимостта й.
Турската национална валута се е обезценила с 19% от началото на годината и се разменя в момента срещу грубо 2.91 лири за един щатски долар. Пер Хамарлунд – главен стратег за развиващите се пазари в офиса на SEB в Стокхолм, прогнозира, че турските пари ще загубят още 3.7% от пазарната си оценка и ще приключат годината на ниво 3 лири за един долар. Уилям Джексън от "Кепитъл илектрик" пък очаква 11% спад – до 3.25 лири за един долар до края на 2016-а – доста по-лош резултат от усредненото предвиждане от 3.08 лири за долар на валутните експерти, анкетирани от агенция "Блумбърг".
Но не липсват и оптимисти, които посочват, че резкият спад на цените на суровия петрол ще помогне за смаляване на дефицита по текущата сметка на Турция до около 5% от тазгодишния БВП.