ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Клинични пътеки в “трета глуха”

Министерски съвет заседание Петър Москов мин. на здравеопазването

След година на подготовка, умуване, теоретизиране и разяснения, преливащи "от пусто в празно", здравното министерство най-накрая съумя да раздели клиничните пътеки на основен и допълнителен пакет. Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов сложи парафа си върху "клиничната" наредба, написана в обем от 400 страници, и така вече си имаме "пакетирани" здравни услуги. Дали опаковката им е здрава и качествена, е съвсем друг въпрос. Конституционният съд пък трябва да реши дали заболяванията и диагнозите, за които си плащаме здравни осигуровки, могат да бъдат повече или по-малко достъпни за хората. От своя страна директори на общински и частни болници приеха наредбата като командно-административен механизъм за ограничаване на дейността им в името на икономията на средства в здравната каса. Други пък се нуждаят от допълнителна трактовка. Особено за невидимия "трети" пакет от клинични пътеки, които могат да попаднат в основната или в резервната група в зависимост от състоянието на пациента. Тази група медицински услуги със сигурност ще породи много главоболия за всички изпълнители по здравната верига.

На пръв поглед за основния пакет драма няма. В него ще влязат 198 клинични пътеки за заболявания, определени като тежки и социалнозначими. Там са детското и майчиното здравеопазване – бременност, раждане, грижи за новородените, кардиологичните, онкологичните, неврологичните болести, тези на дихателната система, на храносмилателната система и други. Вътре са и диагнозите, предполагащи незабавен прием в болница –  животозастрашаващи състояния, остри заболявания, тежки травми, инфекциозни и остри хронични заболявания, спешни операции и рехабилитация след прекарани инсулти и инфаркти. Към тях ще бъде насочена голяма част от ресурса от 1.53 млрд. лв., с който здравната каса ще разполага, за да плаща на болниците догодина.

Според заместник здравния министър д-р Ваньо Шарков резервът на здравноосигурителния фонд в размер на 316 млн. лв. и подписването на Национален рамков договор за 2016-а с лекарите ще гарантират, че няма да има лимити по основния пакет. В случая май желаното се приема за действителност, тъй като нито рамковият договор е подписан, нито касата е обявила по каква схема ще плаща на лечебниците, след като споразумението влезе в сила. А резервът на институцията винаги трябва да се приема с резерви. Като нищо може да се наложи след Нова година да се плаща с него я надлимитна дейност, я лечение на пациенти в чужбина или многомилионен преразход за лекарства. Напоследък резервът на здравната каса традиционно се стопява след първото шестмесечие. И ако сегашните ръководни здравни фактори успеят да променят статуквото, но без да затварят болници и да лишават пациенти от здравни услуги, ще си заслужат високия рейтинг.

Допълнителният пакет в наредбата на практика липсва, след като обхватът му бе стеснен до санитарния минимум от три клинични пътеки. Там "срамежливо" са поставени козметичните интервенции, свързани с отстраняване на белези и кожни дефекти. За трите дерматологични пътечки ще се чака до два месеца, а ако пациентът не иска да е на "стенд бай", ще плаща от джоба си за бърза интервенция. От тази схема произлиза логичният въпрос дали специализираните клиники, които не са изчерпали лимита си за "допълнителните" услуги, няма да предпочетат насила да вкарат пациента в листата на чакащите, за да си вземат парите кеш? Защото другата алтернатива е да чакат здравната каса с месеци да се разплати с тях и така да останат без оборотни средства за дейност.

"Черната дупка" в медицинските услуги ще бъдат 122-те пътеки, които могат да влязат както в основния, така и в допълнителния пакет. Според развитието и степента на заболяването лекарят ще преценява дали пациентът трябва незабавно да бъде приет за лечение, или процедурата може да бъде отложена с 60 дни, ако е по каса. Самият факт, че в случая са заложени диагнози от гинекологията, уши, нос и гърло, гастроентерологията, вече предполага сериозни проблеми, тъй като в тези области състоянието на един болен може да се промени много бързо от контролируемо към критично. Въпреки че в последно време се инвестираха милиони за модерна апаратура, диагностиката например на УНГ в много държавни и общински болници все още се изразява в познатото отпреди 20 години – "отвори устата и изплези езика". А когато здравната система е технологично неподготвена да постави абсолютно точна диагноза, "плаващите" клинични пътеки ще носят сериозен риск за потърпевшите.

Ако болниците не бъдат контролирани изкъсо, 122-те пътеки ще станат основен източник на злоупотреби и на източване на здравната каса. Съвсем логично е, че една малка общинска болница с ограничен бюджет ще предпочете да диагностицира предимно "остри състояния", за да приеме колкото може повече болни на легло по основния гарантиран пакет. По-скоро обратното вероятно ще се случи при частниците, които предпочитат да взимат "в брой" за услугите си. Те бягат от недофинансираните пътеки по каса и са на сметка да предлагат избор между "листа на чакащите" или плащане тук и сега. Така че критериите кое е спешно и за кое може да се чака съвсем ще се размият, ако финансовият интерес надделее над лекарската етика. А точно това, за съжаление, все по-често се случва у нас, където пациентът е "ходеща касичка".

Под въпрос е и как точно ще става трансформацията между клинични пътеки и амбулаторните процедури. Разписано е, че 36 амбулаторни процедури ще могат да се правят както в лечебниците, така и в специализираната извънболнична помощ. Ако специалистът прецени, че след амбулаторията е необходим стационар, пациентът ще може да влезе в болницата за проследяване на състоянието за период до 48 часа. Клинична пътека с фиксиран престой до три дни пък може да бъде изпълнена и приключена като амбулаторна процедура. Това обаче ще става само ако в рамките на 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение по клинична пътека са изпълнени всички задължителни дейности и са налице всички условия за изписването на болния. В  този случай е необходимо лекуващият лекар да се разпише, че няма медицински риск за пациента от приключването на дейност по клиничната пътека. Съмнително е, че голяма част от здравните процедури ще приключват с тази развръзка, тъй като медиците реално ще трябва да работят срещу собствените си интереси.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст