Правосъдното министерство мълча повече от година по повод на упреците, че липсва адекватна законотворческа дейност, но реагира болезнено, когато казаха това на шефовете му по "подходящия" начин. С премерена медийна изява, възприета като удар в гърба, сивият кардинал в "Движение България на гражданите" Даниел Вълчев разшири разрива в Реформаторския блок до небивали размери. Включвайки се в общия хор на "говорителите", разпространяващи твърдения за предстоящ ремонт на кабинета, дясната ръка на Меглена Кунева свърза орязването на конституционните промени с липсата на активност от министерството за подобряване на законодателството.
Казаното от Вълчев е, разбира се, белег преди всичко за властовите амбиции на Кунева и компания. С въпроса "защо всички смятат, че Иванов е министър от Реформаторския блок", бившият глава на просветното ведомство нападна и сегашния му титуляр Тодор Танев. В същото време Вълчев поясни, че "всеки праща Реформаторския блок в музея, но той продължава да съществува". Персоналните атаки срещу двамата министри не променят обаче факта, че покрай лобирането за внесения от управляващите първоначален конституционен проект Христо Иванов загуби посоките и приоритетите за ремонт на законодателството. А този дисбаланс дойде като много удобно оръжие за основния му опонент в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров.
Твърденията на Вълчев, че "проектът за промени в конституцията е минималистичен" и че "за една година няма нито един законопроект, внесен от Министерството на правосъдието", са преувеличени. Но не са неоснователни. Същото мнение отдавна споделя преобладаващата част от юридическата общност. Тя е крайно критична към действията на Цацаров, но не можа да приеме насериозно и Иванов като съдебен реформатор. Най-вече заради убеждението си, че е обвързан и лобира в полза на определен кръг от интереси, поддържани и със задгранично финансиране. В отговор на тази атака правосъдното ведомство излезе с изявление, според което упреците в бездействие "са изцяло неоснователни, а фактите недвусмислено сочат, че нормотворческата дейност на МП за последната година е несравнима по своята интензивност с тази на предходните няколко кабинета за същия период".
Справката, която разпространи ведомството обаче, сочи, че при управлението на сегашното ръководство са изготвени 40 проекта на законови и подзаконови нормативни актове, сред които и три изцяло нови закона – Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, Закон за европейската заповед за защита и Закон за прилагане на мерките за процесуална принуда. От тези проекти 12 са приети и са влезли в сила. Като пример са посочени Законът за европейската заповед за защита и промените в Гражданскопроцесуален кодекс, в Закона за административните нарушения и наказания, в Наказателния кодекс, в Закона за Търговския регистър и в Търговския закон, в наредбите за вещите лица и за извършване на финансов контрол върху дейността на частните съдебни изпълнители.
В Народното събрание пък имало няколко законопроекта на министерството, които са в различна фаза на обсъждане. Сред тях са два проекта за промени в Гражданскопроцесуален кодекс, в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Най-мащабните законодателни проекти на ведомството били обаче във фазата на общественото обсъждане. Първият е за промените в Закона за съдебната власт, който изчаква да бъдат приети промените в конституцията. Другият е пакетът от промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекси. Публикуван е и проектът за промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист".
Изброени са и проекти, чието публикуване предстои – на Кодекс за административните нарушения и наказания, който да замени едноименния закон, както и за промени в Закона за особените залози, в Търговския закон, в Гражданскопроцесуален кодекс, в Семейния кодекс, работело се и по Закон за вещите лица.
За да докаже, че е работило, правосъдното министерство публикува скорострелно в два поредни дни няколко проекта. На ведомствения сайт се появиха предложения за промени в Закона за особените залози и в Търговския закон. В мотивите към първия проект е посочено наличието на противоречива съдебна практика при решаването на спорове относно големите обезпечения, при които се залагат цели предприятия. Отчетено е, че поради липсата на стабилност в тълкуването на нормите все по-малко търговци използват този иначе гъвкав обезпечителен институт, а нерядко той се ползва като средство за злоупотреба.
С предложените промени цялата администрация на Централния регистър на особените залози преминава от правосъдното министерство към Агенцията по вписванията, като се предвижда и цялостната му електронизация в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление. Проектът предвижда сериозен кръг промени в правния институт на особените залози по отношение на действието на вписването, характера на регистърното производство и изпълнението върху заложеното имущество.
Предложените промени в Търговския закон пък са следствие от европрепоръките за въвеждане на процедура по стабилизация на търговец, чиято цел е да се избегне изпадането му в неплатежоспособност и обявяването му в несъстоятелност. Проектът предвижда стабилизационната процедура да бъде включена като част от производството по несъстоятелност, но остава дискусионен въпросът за създаване и на отделен Закон за стабилизацията. Посочени са изчерпателно основанията за откриване на процедурата, която ще може да се провежда и за дружество в ликвидация, и за починал едноличен търговец. Процедурата обаче ще е неприложима в редица хипотези – спрямо търговец който е създал преимуществено задължения към свързани лица, които да определят цялата политика по стабилизация; спрямо търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон; както и спрямо банките и застрахователните дружества предвид специфичната им уредба. Уредени са детайлно всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, последствията при неизпълнение и възможностите за унищожаване. Предвидени са и хипотезите, при които производството следва да се прекрати, с възможност за обжалване.
Публикуван беше и проектът на Кодекс на административните нарушения и наказания, който да замени едноименния закон, като уреди цялостно административнонаказателната материя. В мотивите е посочено, че годишно българските административнонаказващи органи издават десетки хиляди наказателни постановления, но производството по издаването им е уредено пределно лаконично в сегашния закон. Това е довело до голям брой препращащи към други нормативни актове, които са твърде различни по естеството си. Разпиляната уредба затруднява както администрацията и санкционираните лица, така и съда, водейки до създаване на изключително противоречива съдебна практика.
С проект за промени в Наказателния кодекс пък се цели въвеждане в националното законодателство на евродиректива относно атаките срещу информационните системи като част от цялостна рамка за противодействие на киберпрестъпността. Коригирани са и наказателните състави за посегателства срещу средствата от публични фондове, както и за кражби на фирми. В последния случай са предложени два нови квалифицирани състава според това дали са налице претърпени имуществени вреди. При липса на вреди наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. А ако такива са претърпени в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, предложеното наказание е лишаване от свобода за срок от 1 до 10 години плюс възможност за конфискация на имущество и лишаване от права.
Изброеното от правосъдното министерство е лесно проверимо и в него не може да има съмнение. То не променя обаче съществено картината на законотворческата му дейност, защото от нея се очаква много повече. В повечето случаи става въпрос не за собствени инициативи, а за "принудителни" промени в националното законодателство във връзка с европейски директиви, правила, препоръки и решения на международни юрисдикции. Наред с държавния интерес в някои случаи се предлагат откровено лобистки поправки в полза на определени кръгове и дори отделни професии. В повечето случаи т. нар. обществени обсъждания се провеждат "в тишина" с участието на тесен кръг заинтересовани лица, след което съответният проект зацикля в парламента. Най-същественото е, че извън битката за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии и за преобладаваща квота на съдиите в него министерството няма визия и воля за решителни промени в законодателството по будещи възмущение текстове. И дори в предложените скорострелно проекти да има добри неща, провалът на конституционната реформа по модела на Христо Иванов ще повлече след себе си голяма част от законотворческата продукция на ведомството под негово ръководство.
