Парламентът окончателно "обязди" съдебната власт – това е крайният резултат от гласуването на промените в конституцията на второ четене в сряда (9 декември).
По време на гласуването ДПС си разигра перфектно картите и постигна това, което изначално искаше: бламира реформата във вида, в който беше замислена. При това показно, колкото да докаже колко истина има в приказката, че кьорав карти не играе, включително и в политиката. В ГЕРБ също зарязаха преструвките и най-накрая показаха ясно, че не се нуждаят от реформи в съдебната власт – не и от такива, които биха я изскубнали от политическата опека. Пазарлъкът, наречен "консенсус", бе издигнат на пиедестал. С негова помощ бе сформирано смразяващо мнозинство, с което бяха отхвърлени няколко ключови предложения на Реформаторския блок (или поне на част от него, както показа гласуването). Така на практика беше погребан дори прословутият "исторически компромис" – окастреният и сведен до абсолютна ненужност заместител на безспорно необходимата същинска реформа в съдебната власт.
В резултат правосъдният министър Христо Иванов си хвърли оставката. После Радан Кънев обяви, че оттегля подкрепата си за управлението и става редови депутат от опозицията.
Какво всъщност прие парламентът? Първо – остави сега действащият Висш съдебен съвет, чийто състав е един от най-компрометираните в цялата история на този орган, да си доизкара мандата докрай. Което значи, че точно този, а не новият, "професионално разделен" ВСС, ще довърши процедурите по смяна на административни ръководители в съдебната система, и то по начина, по който това се прави сега – на тъмно, без ясни критерии и с очевидно лобиране от "силните" в съвета и извън него. При това тези нови ръководители ще управляват системата през следващите пет години – колкото им е мандатът. А това време е предостатъчно, за да се постигне и "преформатиране" на властта в държавата.
Нещо повече, точно този ВСС ще трябва да започне да преначертава съдебната карта на страната. А едва ли са много тези, които смятат, че политиците няма да се месят в тази процедура. Още повече, че имат пълната възможност да го правят – членовете на ВСС от "парламентарната квота" са хора, които са избирани без квалифицирано мнозинство и са подвластни къде на явни, къде на още по-явни политически зависимости. Те едва ли ще се освободят от тях в следващите две години, когато иде ред да бъде избран новият състав на съвета.
Второто ключово решение на парламента в сряда беше ВСС да се раздели на две отделни колегии, които да вземат отделни решения по кадровите въпроси за съдиите и за прокурорите. Само че въпросът е какъв ще е съставът на тези колегии и доколко той ще гарантира, че кадровите решения няма да бъдат повлияни от политически протекции и зависимости. Да припомним, че след "историческия" компромис, постигнат през юли, беше договорено парламентарната квота от 11 членове на ВСС да бъде разпределена между тези две колегии в следния вариант: петима да отидат в съдийската колегия, а шестима – в прокурорската. Така "под политическа шапка" оставаше само прокуратурата, докато в съдийската квота, поне в някаква степен, бе гарантирана независимост от политически влияния.
Още по време на заседанието на временната комисия за обсъждане на предстоящите промени в конституцията обаче този вариант бе торпилиран – под формата на "редакционна поправка" бе внесено предложение, което разпредели по друг начин парламентарната квота между колегиите на съдиите и прокурорите. И зад него застанаха АБВ, чиято беше идеята, ГЕРБ и ДПС. Точно тази редакционна поправка бе приета и на второ четене в пленарната зала. И какво се получи: съдийската колегия ще се състои от 13 членове, шест от които ще излъчат съдиите, пет – ще изпрати НС, плюс "двамата големи" – председателите на ВКС и ВАС. А в прокурорската колегия ще има 11 души: главният прокурор, петима членове от прокуратурата и следствието и петима от НС.
На пръв поглед разликата е минимална. Но трябва да се отчете една важна подробност: както главният прокурор, така и председателите на двете върховни съдилища не се избират пряко от магистратите, те не са техни представители. Нещо повече, тримата "големи" може дори изобщо да не са работили като съдии или прокурори – затова те не се водят и като част от "професионалната квота". А освен това е публична тайна, че изборът им е по-скоро политически. Като се има предвид това, обаче е очевидно, че с приетия вариант не само в прокурорската, а и в съдийската колегии "политическото" взема превес. А независимостта остава празно пожелание.
Но и това не е всичко. Защото депутатите, при това с изненадващата подкрепа на ДПС, което досега бранеше съществуващото в конституцията правило кадруването да се прави с тайно гласуване, взеха, че изцяло премахнаха този текст. С идеята, че начинът, по който ще гласуват членовете на ВСС, ще се уреди тепърва в Закона за съдебната власт. "ДПС ще подкрепи предложението да отпадне конституционното ограничение за тайно гласуване. Но не възлагайте свръхочаквания – има немалко ситуации, в които явният вот създава още по-големи предпоставки за контролиране на начина, по който се гласува", предупреди Лютви Местан. И сам попита как депутатите си представят, че някой член на ВСС ще вдигне ръка в защита на собственото си мнение под "зоркия поглед на началника си".
Всъщност най-яркото доказателство за това, че Местан е дяволски прав, идва точно от състава на новата прокурорска колегия. В нея петима от членовете ще са подчинени на главния прокурор и действително ще трябва да гласуват под зоркия му поглед. Дали ще посмеят да гласуват против предложение на Цацаров?! Ами да се обзаложим…
И като за капак, парламентът разшири правомощията на инспектората до степен, която някои депутати от БСП оприличиха с "вътрешна инквизиция". Защото съдебните инспектори вече няма да проверяват само за срочното написване на делата и за правилното организиране на работата на съдиите и прокурорите. Те ще проверяват пълнотата и верността на имотните им декларации, евентуалния конфликт на интереси, за почтеност (б.ред. – каквото и да значи това), за прояви, с които се уронва престижът на съдебната власт. Как ще направят всичко това десет съдебни инспектори при близо 5000 действащи магистрати – Божа работа! Но лекотата, с която това предложение мина в пленарната зала, всъщност подсказа, че не точно законността е истинската цел на това предложение, а контролът, а защо не и злоупотребата с него. Защото тези инспектори също се избират от Народното събрание и са проводник на политически интереси в съдебната власт.
С две думи положението стана по-лошо, отколкото беше преди "реформата". И както някой от депутатите каза по време на дебатите – случилото се доказва само, че наистина всички пътища към ада са обилно постлани с рози и с добри намерения.
Важен е обаче резултатът. А той е, че лелеяната независимост на съдебната власт стана още по-илюзорно понятие. И този извод никак не се променя от единственото смислено предложение, което приеха депутатите: парламентарната квота във ВСС да се избира занапред (б.ред. -чак при избора на следващия съвет) с квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители. Защото още докато в залата се ковяха поправките в конституцията, стана ясно, че отвън, в кулоарите, между партиите вече вървят залози на кого колко места в следващия ВСС може да се подхвърлят.
Впрочем, предстои и трето четене на промените, които може да родят още "исторически драми" и дори нови оставки. Но по всичко изглежда, че тези промени в конституцията, когато и да бъдат окончателно приети, незабавно ще бъдат атакувани пред Конституционния съд (КС). От БСП намекнаха открито за това още по време на дебатите в сряда. А повод за атака на промените пред КС не липсват – дори и само заради обвиненията за тотално опорочена процедура по време на гласуването им. Ама оти тогава ги ручахме тези "исторически" жабета?
