През 2015 година 59.1 на сто от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е ръст от 2.4 процентни пункта спрямо предходната година, показват данните на Националния статистически институт. Увеличен е и относителният дял на домакинствата, използващи широколентов достъп – до 58.8%, или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка.
За десет години използването на информационно-комуникационните технологии става все по-масово – делът на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от три пъти, а използването на широколентова връзка бележи ръст повече от пет пъти.
През тази година с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 67.8 на сто, е Югозападният район, на територията на който е и столицата. След него се нареждат Югоизточният и Северният централен район, съответно с 58.6 и 58.2 на сто. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 44.9 на сто от домакинствата.
Причините, поради които домакинствата нямат достъп до интернет у дома, са комплексни. Повече от половината (51.6 на сто) посочват като причина липсата на умения за работа с интернет, а за 38.5 на сто разходите за необходимото оборудване или абонаментни такси са високи.
Най-активни потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години. През тази година 84.1 на сто от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.
Едва 10.5 на сто от населението в най-високата наблюдавана възрастова група (65 – 74 навършени години) използват глобалната мрежа.
Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 55.2 и 54 на сто. 86.3 на сто от хората с висше образование използват редовно глобалната мрежа.
Жените пък са по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация – съответно 19 и 16.6 на сто.
27.5 на сто от потребителите на интернет са имали проблеми, свързани със заразяване на компютъра с вирус, а 3.6 на сто са станали жертва на злоупотреба с лична информация, изпратена по интернет, или на други нарушения на поверителността.
Близо две трети от потребителите на интернет нямат притеснение относно сигурността, което да ги е ограничило при използването на интернет за извършването на обичайните им дейности.
