В един и същи ден шестима съдии от едно и също отделение от Върховния административен съд дадоха различен отговор на въпроса длъжна ли е държавата да възстановява разходите за адвокати, които гражданите са платили, докато я съдят. Два различни тричленни състава на ВАС изразиха коренно различни становища по този въпрос. А това са окончателни решения, които представляват задължителна съдебна практика за всички съдилища надолу по веригата. Това, че са коренно противоположни, създава проблем както за магистратите, които не знаят коя е "правилната" позиция, която ще ги предпази от риска да им отменят решенията и да им… изцапат атестациите, така и за гражданите. Те пък няма как да повярват във върховенството на закона и в справедливостта на съда, докато са принудени да хвърлят боб и да гадаят на кой съдия ще случат и той на какъв кеф ще бъде. В крайна сметка е проблем и за държавата, от която все повече хора панически бягат с идеята да намерят друго място за живеене – с ясни правила и със здрави институции…
Проблемът тръгва от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ). В неговия чл.1, ал.1 се казва, че държавата и общините "отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". Текстът изглежда простичък и ясен, но съвсем не е така – години наред се спореше първо какви актове са наказателните постановления, административна дейност ли извършват органите, когато ги издават, по кой закон и пред кой съд изобщо трябва да бъдат обжалвани? Хората бяха премятани с години от съд в съд като топки за пинг-понг, докато най-накрая се откажат да търсят справедливост. Или просто – докато свършат парите, които могат да "инвестират" в тази мисия.
Най-сетне през май тази година всичките тези въпроси бяха решени с Тълкувателно постановление, прието съвместно от двете върховни съдилища – ВКС и ВАС. Издаването на наказателните постановления беше определено за административна дейност, посочено бе, че ако те са незаконосъобразни – вредите трябва да се търсят по специалния закон за отговорността на държавата (ЗОДОВ), и то пред административните съдилища. Така споровете спряха и всичко изглеждаше наред. Съдилищата в момента са буквално залети от дела, с които гражданите съдят държавата за вреди от нейни незаконни актове. Но се появи друг проблем: оказа се, че много съдии разбират под "имуществени вреди" само държавните такси за заведените дела. Но не и адвокатските хонорари, платени за тях. И се стигна до нова колизия.
Според ЗОДОВ "държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Спорът е точно в това – дали адвокатският хонорар е "пряка" последица от наложената незаконна санкция. Част от съдебните състави приемат, че никой не е луд да наема адвокат, без да има нужда от това. И след като държавата е наложила тази нужда, то връзката между незаконния акт и разноските по адвокатската защита си е пряка. Други обаче казват, че такава пряка връзка няма – адвокатският хонорар се плаща по договор, който гражданинът решава сам дали да сключи, или не, защото защитата по тези дела не е задължителна. Така обаче "контрата" остава у гражданина – дори и да е прав, дори властта да е извършила истинско безобразие по отношение на него, той трябва да си плати от джоба за лукса да докаже това и да осъди държавата.
Съдиите в цялата страна са разделени в становищата си по този въпрос и в почти всеки административен съд в страната може да се срещне коренно противоречива съдебна практика. По-лошото е, че ситуацията се оказва същата и във Върховния административен съд. А той е последната инстанция, която на всичкото отгоре има отговорността да въвежда задължителна за останалите съдебна практика.
Какво се случва във ВАС? Взехме за пример само една дата – 8 декември тази година. В този ден по въпроса дължи ли държавата възстановяване на харчовете на гражданите за адвокат се произнасят два тричленни състава в Трето отделение на ВАС – това е отделението, където най-често гледат делата по ЗОДОВ.
Първата тричленка се състои от съдиите Ваня Пунева, Йорданка Костова и Емилия Георгиева. Делото, което трябва да разгледат, е заведено от доктор от Пазарджишко. Той е осъдил Здравната каса за незаконна санкция, която му била наложена. За да спечели делото, човекът е платил 180 лв. хонорар на адвокат. И съвсем логично сега си ги иска от държавата – за него това са вреди, откъдето и да го погледнеш. Само че трите съдийки казват: "Тези разноски не могат да бъдат предмет на искова претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са направени въз основа на договорни отношения. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ.Те са свързани с плащания по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на наказателните постановления по съдебен ред." Решението им е окончателно.
Същия ден обаче по аналогичен казус се произнася и друг тричленен състав на ВАС от същото Трето отделение, само че в друг съдийски състав: Панайот Генков, Мира Райчева и Албена Радославова. Те разглеждат дело, с което гражданин съди МВР и си иска 450 лева, платени за адвокатска защита по дело срещу незаконно наложена глоба по Закона за движение по пътищата. И в решението си съдиите черно на бяло записват: "Неправилен е изводът, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Настоящият състав приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси." И това решение е окончателно. И то е също толкова задължително за "долните" етажи на съдилището като първото.
Спор кой от двата състава на ВАС е "по-върховен" от другия не може да има. А няма и кой друг да каже кое от двете становища е по-правилното. Оттук-нататък обаче нещата стават като в руска рулетка: подаваш исковата молба в съда, пък ако мине – мине. Зависи на кой съдия ще попадне.
Ситуацията обаче е повече от недопустима за държава с претенции да е "правова". И има няколко възможни решения.
Първото е спешна законодателна намеса, с която проблемът да се изчисти в самия закон. Само че депутатите са така заети с апокалиптичната проблематика в съдебната власт, че изобщо не стоплят да направят нещо лесно, простичко, безспорно необходимо и най-вече – честно, в полза на гражданите. Въпрос на едно изречение, което може да се допълни в закона и веднъж завинаги да каже: вреда ли са, или не са вреда тези пусти адвокатски хонорари.
Другата възможност е да се поиска ново тълкувателно решение, с което съдиите да уеднаквят практиката си. Искане за приемане на такова тълкувателно решение могат да направят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.
Е, има и трета възможност, разбира се: съдът в Страсбург. Там поне ще могат да се оплачат всички. А после пак всички ще плащаме…
